Първото училище в България е в Чипровци

Било лето 1624-то след рождението на Христа. Повече от два века царство България го нямало на географската карта. Християнска Европа вървяла по пътя на своето Възраждане, а българите, осигурили й тази възможност, тънели в мрака на робството.

Но не всички и не навсякъде, ЗАЩОТО в подножието на Западния Балкан гордо се издигал ЧИПРОВЕЦ – „ЦВЕТЕТО НА БЪЛГАРИЯ”. Неговите жители правели чудеса и още тогава били истински европейци, които се образовали в училището, основано от Петър Солинат през същата паметна есен в църквата "Санкта Мария".

Местният краевед Никола Николов в книгата си „Чипровското училище” (Изд.къща „Борина”, С.1995) доказва, че миньорите, занаятчиите и търговците от будния град са били грамотни далеч преди 1624 година. Затова до днес са известни имената на изкусните майстори-златари, чиито творби се продавали в Източна и Централна Европа от чипровскте търговци.

От писмата на епископ Илия Маринов до Рим научаваме, че в началото на децата е преподавал един францискански монах, а през 1625 г. той е намерил „двама добри хуманисти”, възпитаници на Клементинския колеж в Италия. През февруари същата година той съобщава, че повече от сто деца четат и пишат, поради което е нужна специална сграда за училище.

Тя е построена през 1635 г. и в нея преподава Иван Лилов, учител в Чипровци от 22.05.1634 г. до 1666 г. (с малки прекъсвания). Той е от онези момчета, които са обучавани за свещеници от босненския мисионер Петър Солинат, изпратен в Чипровци в началото на 17-ти век. Иван Лилов, както Илия Маринов и Петър Богдан, е от първото поколение българи, продължили образованието си в италиански училища след първоначалното си обучение в Чипровци. Този учител преподава в чипровското училище почти до края на живота си.

Съученикът на Петър Парчевич от Илирийския колеж в Лорето Иван Прин учителства в Чипровци през 1635 г. А самият П. Парчевич преподава през 1643 г., когато е изпратен в родния си град по молба на П. Богдан, целяща организирането на по-висше училище – семинариум. П. Парчевич 14 години се е обучавал в Италия, където е защитил званието „доктор по каноническо право и богословие”.
Иван Иванчич постъпва като учител в Чипровци на 23.09.1666 г. и преподава след Иван Лилов.

Последният известен учител в чипровското католическо училище е Винченцо Матевич, за когото научаваме от писмо на архиепископ Ст. Кнежевич до Конгрегацията за разпространение на вярата от 02.01.1680 г. Той преподава до Чипровското въстание (1688 г.)

Многобройните писма до Рим дават сведения за програмата на първото училище, което е било църковно, но със светски характер. В началото се споменава, че децата се учат да четат и пишат, а вероучението е задължително. През 1635 г. с построяването на специална сграда учениците са разделени по класове като по-големите учат словестност (граматика).

Ето какво съобщава учителят Иван Лилов: „Нека се знае, Ваше превъзходителство, че това училище са всъщност четири училища или класове. Аз ги уча всеки ден от сутринна молитва, чак до вечерня, на два вида азбука – да четат и пишат, да смятат, катехизиса и християнската молитва, и разни други полезни неща за децата от града.” Ако продължим с неговите думи, трябва да кажем, че на учениците в Чипровец се преподава, както „насред Рим”.

Учебниците в чипровското училище са същите, както в босненските францискански училища. Те са печатани в Италия.

Най-напред се изучават Абецедерите и букварът - „ Азбуквиняк словенски”, чийто автор е хърватинът Рафаел Левакович. (По редица причини обучението се е провеждало на илирийски език, който всъщност е хърватски със силни български и сръбски примеси.) След изучаването на буквара следва „Граматика илирика” от Емануил Алвари, сметанка и още „Християнска доктрина”.

Катехизис се изучава по учебника „Наук кристиянски критак”, издаден в Рим през 1628 г. В писмата за доставяне на учебници се споменават още „Месал илирику”, „Вероучение за младежта”, „Ритуали на славянски”, латински, илирийски и турски речници.

Всеки българин, тръгвайки от Вечния град, не се е връщал без да донесе учебници. Наред с тях в списъците с книги фигурира и първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” на Филип Станиславов.

Източник ОУ "Петър Парчевич"

Коментар на Северозапад: Чудим се защо дълги години ни е втълпявано, а предполагам и сега е така, че Априловската гимназия е първото училище в България, основано над 200 години след Чипровското?

Прочети още за , , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

1 коментара

  1. Чипровци е бил град на Българското Възраждане през седемнадесети век.Неговото модерно училище от онова време е подготвило Георги Пеячевич,Лука Андреин,Иван Станиславов учени и с широк кръгозор въстанически водачи на Чипровското въстание.Генади Савов.

Напиши коментар