Врачанското евангелие

Уникално евангелие от Враца се съхранява в дирекцията на музеите в Копривщица. То не е изложено във витрина, а е добре заключено в специална дървена кутия. За него няма и публикации, освен кратки бележки, поместени в два сборника – “Юбилеен сборник по миналото на Копривщица”, София, 1926, с. 195, и “Юбилеен албум Копривщица в картини”, София, 1926, с.131 и 132.

А преди две години, през 2008-а, нашият земляк и поет Ценьо Неделкин издаде документалната книга “Магията Копривщица”, където на страница 56 отбелязва, че това е най-старата книга, която се пази в града и е написана от даскал Рашо от Враца през 1644 г. За този просветител, учител и преписвач на книги няма и ред написан нито от Димитър Йоцов в неговия двутомен труд “Културно-политическа история на Враца” /1937/, нито в “История на град Враца” /1976/.

Пропуска да го отбележи и Васил Харизанов в своето изследване за Врачанската книжовна школа “Ръкописна книга от Врачанско /XV-XVIII в./”. Въпреки всичко това евангелието на даскал Рашо съществува и чака своите проучватели! Някои от листовете му са повредени, но то е претърпяло реставрация в Народната библиотека “Кирил и Методий” и значително обогатява нашата старобългарска литература.

Но как тази ценна книга достига до нас? Дълго време евангелието се е съхранявало в църквата “Успение Богородично” /1817/ в Копривщица, а през петдесетте години на XX век е подарено от църковното настоятелство на музея в града. В тази църква по-старо църковно произведение няма! През 1834 г. в Копривщица идват като дарение за децата и за молитвения дом няколко книги от библиотеката на цариградския патриарх Агатангел, но те са от по-късно време, началото на XIX век. Другата църква в града “Свети Николай”, е от 1844 година. Но докато даскал-Рашовото четвероевангелие е от 1644 година, то неговата обковка е от доста по-късно време – първата половина на XIX век.

От преписка в него узнаваме, че тя е дело на златаря Лазар Николов. Той ли го е притежавал или някой друг по-заможен българин, който е пожелал да го подари на църквата “Успение Богородично”, може само да гадаем. Но обковката, положена върху кожената подвързия, е ценно произведение на златарското изкуство. Тя се е родее с обковката на Черепишкото четвероевангелие. И двете имат размери 31 на 20 сантиметра. Разликата е в годините на създаване и техниката на изобразяване – Черепишкото е от две цели сребърни метални плочи, а Рашовото евангелие е илюстровано с отделни метални плочи, които пресъздават 30 различни библейски сцени. Сюжетите на някои от тях се повтарят по два или повече пъти, но това не намалява тяхната естетическа стойност.

Те обграждат кориците на лицевата и задната част на евангелието, а в средата са разположени две по-големи метални плочи, посветени на живота на Божия син Христос. Металният обков е от сребро, злато, месинг и емайл.

И друго нещо, по любопитно, за Рашовото евангелие – то е една прекрасна ръкописна книга, буквите в него са изписани с равен, хубав краснопис. Това показва, че преписвачът е бил човек, който е вещ в занаята и едва ли това евангелие е било негова единствена книга. Тук-там по страниците му личат и изящно рисувани заглавки на букви – цветни, изплетени с различни геометрични ленти и растителни мотиви. А две цветни литографии придават художествен вид на това забележително произведение на Врачанската книжовна школа.

И друго характерно за това евангелие – езиково-правописната му редакция е западнобългарска, каквито са повечето евангелия от това време! В една справка, изготвена от дирекцията на музеите в Копривщица за даскал Рашо, четем: “…името му е типично копривщенско, а фактът, че евангелието му наскоро е било пренесено и пазено в Копривщица /в черквата “Успение Богородично”, а сега е в музейния архив/, ни дава основание да предполагаме, че даскал Рашо е бил родом от Копривщица и само временно е учителствал във Враца”.

Е, вече с това не може да бъдем съгласни! Нека даскал-Рашовото евангелие да бъде Копривщенско евангелие, но не и “Копривщенско ръкописно евангелие”, защото е дело на преписвач от така известната Врачанска книжовна школа. И не е писано в Копривщица, а във Враца! Та нали така сам той е отбелязал в края на своя труд: “…да знаете мои читателе сие Четверо благовестии сиреч Тетравули съписа се и состави се в города Враца при митрополита Трънову кир деспота Макариа и аз грешни писавшего рукою бренною Даскал Рашо”. Хилядолетна е историята на Враца, а историята на неговата книжовна школа се родее с тази на Търново, Охрид и София.

Копривщица е млад възрожденски град и има голям принос за българското възраждане през XIX век. И Банишкото евангелие от XIII век, което дълго време е съхранявано в Елена от фамилията на Поповци и през 1924 г. е предадено на Националната библиотека от техните наследници, не е Еленско, а запазва своето име, където е създадено, както например и Черепишкото. Но чак да си приписват историците от Копривщица принос, че даскал Рашо е копривщенец, е малко нескромно. Не може да се отрече обаче един друг немаловажен факт – Враца има много близки, просветни и културни, дори политически връзки с Копривщица не само в миналото, а и в по-ново време /б.а.- по-подробно виж “Магията Копривщица” на Цоньо Неделкин, с.57/.

Във Враца през втората половина на XIX век учители са били копривщенците Христо Пулеков, Нешо поп Брайков, Андон Кесяков, Константин Десимиров и други, врачански владика през 1852-1860 г. е бил Доротей, внук на Хаджи Геро Добрович Мушек, баща на Найден Геров /тук той и почива/, тук за лекар идва и другият негов внук д-р Спас Иванов /тук той и почива в 1879/, във Враца последните си дни прекарва при своята дъщеря и майката на Димчо Дебелянов /тук през 1913 г. тя и почива/. Е, не е ли възможно не даскал Рашо, а някой от копривщенските просветители да е представил на църквата в своя град това ръкописно евангелие от 1644 година? През XVIII в. този град няколко пъти е опожаряван и бастисван от кърджалии, та почти нищо от него не остава и едва в началото на XIX в. възкръсва за нов живот.

И друго – в близко време ръководството на родолюбивото дружество по краезнание при регионалната библиотека “Христо Ботев” във Враца предвижда да се проведе в града научна конференция на тема “Враца-Копривщица в миналото и днес”. А защо това не стане през Ботевите тържества във Враца през 2011 година и тогава в регионалния исторически музей да не се открие една изложба на църковната утвар и книги и врачани, и гости на града, да пипнат “с очите си” ценни произведения на врачанската златарска и книжовна школа? Да се надяваме, че това ще стане факт, което ще се превърне в събитие от национално значение.

Източник вестник Конкурент

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар