До Вършец, Клисурския манастир и обратно - епизод 4

Първа, втора и трета част

На другия ден…

... се събуждаме с благодарност към жените, че са сетили да купят 3в1 предната вечер.

Сутринта мина неусетно в събиране на багажа и издирване на служител на хотела, на който да кажем, че освобождаваме стаите. Бил съм в доста хотели, но за първи път ми се случва да няма жива душа от персонала. След като прочетохме обаче правилника за вътрешения ред оставен в стаята ни, чисто и просто се оказа, че такава била процедурата – оставяш ключва на вратата и заминаваш. Добре, че платихме при пристигането!

Потегляме към центъра на Вършец с идеята за последна разходка преди тръгване. Самата красота е този град. С много, много дървета!

Няма да говорим за обяда, че разказът ни ще заприлича на кулинарна енциклопедия. Само ще споменем, че всчико отново беше на ниво.

Преди да си тръгнем надникваме през витрините на местния офис на Българския туристически съюз. Намира се на самата главна улица и на пръв поглед могат да се видят много интересни неща за региона в него. Ако можеше да се вярва на работното време трябваше да е отворено, но уви!

Отправяме се към следващата спирка от нашата малка екскурзия – Клисурския манастир. Появяват се първите тъмни облаци в небето и започваме да се притесняваме, че края на пътуването ни няма да свърши както го бяхме планирали. За щастие имахме късмет и валя съвсем слабо.

За Клисурския манастир се стига по едно малко отклонение от пътя между Берковица и Вършец. Интересното е, че има табела за манастира само ако се движите в посока Вършец. В обратната няма и съответно пропуснахме отбивката, но това доведе само до незначително отклонение от правилния път. Шосето е тясно и с доста завои, така че карайте бавно.

Клисурският манастир ни посреща с няколко сергии и магерница, която прилича повече на кръчма. По сергиите имаше обичайните детски играчки, но имаше и няколко много интересни щанда. Местен майстор беше изложил произведенията си от дърво, сред които имаше копие на часовниковата кула в Берковица, маски, лули и много други все приятни неща. Имаше щанд с домашна халва и захарни петлета. Позагледахме се, позавъртяхме се и ето, че подкрепихме местана икономика с малка сума.

Както можете да се убедите от снимките Клисурския манастир е невероятно красив.


















Малко ни учудиха сателитните чинни и факта, че зад леко отворените врати се подават стаи с обзавеждане не по-лошо от онова на хотела, в който бяхме пренощували. Оказа се, че е нормална практика манастирите да отдават стаи под наем на желаещи. Цената за Клисурския манастир е 8 лева на вечер. За сравнение в Рилкия е 15, само че долара.

След като се наснимахме, сгънахме количките и поехме по пътя към дома или както се казва – „Кой от къде е!”. Не минахме и без няколко непредвидени стопа по обратния път през Петрохан. Нямаше и как иначе, материал за снимки там – колкото ти душа иска!

Последната ни спирка е на разклона на Белач. Там откъдето започна, там и завърши пътешествието ни.

Не ни се искаше да свършва толкова скоро, но нямаше как – героите бяха уморени...




Прочети още за , , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар