Магии с гъби, храмов секс и фалос пазят тайни на 5000 години

В пещерата Магура, най-древната обсерватория в Европа, перфектно се отмерват дните и сезоните и до днес. Около 700 скални рисунки – изображения на мъжки и женски фигури, животни и странни обекти, символи от непозната азбука, са скрити дълбоко в недрата на хълма Магура.

Оформени в групи, които изпълват пространството на древно светилище, в тях учените припознават най-старият слънчев календар в Европа, който продължава да буди удивление и интерес сред изследователите. Последните археологически проучвания направени в пещерата Магура показват, че в недрата й преди хиляди години е съществувало селище. На върха на пещерата се е намирала слънчева обсерватория, която с времето е била разрушена.

Мястото, което е избрано от древните хора, предлага пълна панорама на звездното небе. Това е позволило на праисторическите астрономи да наблюдават по всяко време небесните тела, тяхното движение. Въз основа на тези продължителни наблюдения те са успели да отразят първите за годината изгреви на най-ярките звезди, да отбележат броя на дните в една календарна година. Това разказва археологът от НАИМ към БАН Тодор Стойчев, който в продължение на години изучава този паметник.

“Уникалните скални рисунки, открити по стените на пещерата, ни дават основание да смятаме, че те са част от праисторически годишен слънчев календар. Неговата възраст е 5000 години и е 366 дневен, което означава, че още тогава хората са използвали и високосната година. Разположен е като фриз по стените и част от тавана на залата Светилище на Магура, като описва почти пълен кръг”, казва археологът. По думите му идеята за календара не е възникнала по нашите земи, а вероятно в Египет или Месопотамия, където са открити слънчеви календари.

Липсата на сведения за непосредствени контакти с развитите цивилизации от Изтока ни кара да мислим, че слънчевият календар в Магура е съобразен с нашите географски ширини. “Информацията, която древните са записвали в продължение на години, са пазели на тайно място, което е било достъпно само за посветените. От нея е видно, че означенията за денонощията в безписмено време са под формата на серии от успоредни, зигзагообразни линии и шахматни модели (всяка отсечка или квадратче обозначава 1 ден). С кръстове са отбелязвани хелиактичните изгреви на най-ярките звезди.

Дните от годината в този календар не са подредени в седмици и месеци. Те са групирани в интервали от време, необходими за извършване на земеделски дейности, лов, празници, важни за живота на праисторическите общества. Над и между означенията има рисунки, които показват точно кога, как и какво се е извършвало през годината”, обяснява Стойчев.

Според календара в Маруга древните са посрещали в деня на пролетното равноденствие - 21 март Новата година. Тя съвпада с времето, в което денят започва да расте, слънцето се обръща от зима към лято. Този ден е отправна точка, спрямо която се определят следващите празници, първият от които е свързан с пролетната оран и съвпада с 1 април по Грегорианския календар. През късния енеолит, когато е бил създаван слънчевият календар, земеделието не само вече е било разпространено по нашите земи.

Изключително интересни са скалните рисунки, обозначили 8 май. Те олицетворяват представите на древните за плодородието и плодовитостта и са свързани така наречените мистерии, които много приличат на древногръцките мистерии в Елевзина, с тази разлика, че са изпълнявани почти 2700 години по-рано. Своеобразна кулминация в тях е употребата на отровната Дяволска гъба (двойник на манатарката). Приемана в дозирани количества, тя предизвиква халюцинации и полова възбуда.

Участниците в ритуала описват ефекта от опиянението с гъби като прочистване на съзнанието и извисяване на духа на ново, по-високо равнища, което е представено и в рисунките в Магура. Писмени извори свидетелстват, че в древногръцкия град Елевзина през мистериите с гъби и храмов секс са преминали много известни поети, философи и прочути войни на Елада.

На 15 август древните изпълнявали ритуали, свързани с есенния лов, който съвпада с размножителния период на благородния елен. Мистичните ритуали, които се изпълнявали, древните са овековечили в уникални рисунки – силуети на хора, облечени като животни, наподобяващи щрауси, в религиозна процесия. Сред тях се откроява и едно от най-известните изображения – удължен мъжки фалос, символ на ритуалния есенен лов. Според Стойчев обаче фигурите изглеждат като щрауси заради удължените шии - нещо твърде характерно в праисторическото скалното изкуство. Досега обаче няма открити щрауси с дълги като на бозайник уши.

Повратен момент в живота на прачовеците очевидно е било времето на есенното равноденствие – 23 септември. Уникалните изображения на есенна буря, чийто пръски и светкавици се преобразяват в танцуващи човешки фигури учените свързват с празник, посветен на дъжда.На тази дата древните са почитали и Великата Богиня Майка Три уникални фигури представят древното божество в неговите три превъплащения – като майка, като смъртта и като богиня, покровителка на животните.

Седнала на трон, с широка пола, заобиколена отвсякъде с животни, както повелява традицията от неолита, и на трите рисунки Богинята е изобразена без глава, но с подчертано дълга шия, а на една от рисунките – даже с две.

Освен Богинята археологът смята, че древните са почитали като бог и Слънцето. Нарисувано с човешко лице, то ясно се отличава от другите астрономически тела. Възможно е тогава хора да са обожествявали и Луната, която е представена по същия начин точно вдясно от Слънцето. Изобразяването на двете небесни тела на 300 метра от входа на пещерата, трудно достъпно за човека и днес, за суеверните хора преди хилядолетия вероятно е било огромно усилие, обяснява Тодор Стойчев.

Според него скалното изкуство в Магура само по себе си е огромна банка от информация на праисторическите хора, праисторическа библиотека, която крие още много тайни за техния живот. Нещо повече, знанието, което пази слънчевият календар, навежда на мисълта, че пещерата е била превърната в културен център не само за територията на България, но за много племена, на практика на цялата праисторическа цивилизация, обхващаща Югоизточна Европа.

В този смисъл рисунките в Светилището на пещерата са много по-ценни от всичкото злато намерено някога при всички археологически разкопки в България, защото ни позволяват да видим корените на европейската цивилизация, убеден е Тодор Стойчев.


Една информация на frognews.bg

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар