Фолклорът в с.Осиково - Миланово

Фолклор в буквален превод означава народна мъдрост, народно творчество, създадено от народа, разпространявано от народа, задоволяващо неговите литературни интереси. До средата на 20 век българите рядко общуват с книгата и писаното слово и фолклорът е задоволявал техните нужди от история, морална поука и развлечение. Народното творчество се разпространява устно, без да е зафиксирано писмено и отразява мирогледа, естетическите възгледи, културата и езика на народа. Като затворено в голяма степен общество населението на с.Осиково – Миланово също има своето творчество, което отразява неговия начин на мислене и действие, в голяма степен го сплотява и поддържа неговия дух в дни на радости и неволи от най-далечно минало.

Българското музикално- песенно творчество е изключително богато и разнообразно като се има предвид многото фолклорни области на сравнително не голямата територия на българската държава. В проучванията си в това направление сме открили песни, които могат да бъдат отнесени към юнашките, хайдушките, битовите – жътварски и седенкарски, обредни – лазарски и коледарски. Песните, с които разполагаме не са много, но не смятаме,че песенното творчество на нашите предци е бедно. Просто сме закъснели с проучванията си и най-вероятно песните са отишли заедно с носителите си. Има вероятност някои песни да са заети от други области или са създадени варианти на песни от други области. Това е съвсем нормален процес. Песента за Кирчо и Генчо войводите е свързана със Сливен, Момчил от песента “Момчил си конче ковеше” е герой от юнашкия епос.

Песента вероятно е създадена там, където е бил добре известен – Родопите. Песента “У темница Гюро темничарин” може да бъде отнесена както към хайдушките, така и към юнашките песни. Създадена е по време на робството и добре се знае какви личности са затваряни в тъмници. Изпята е от Петко Стоянов Рунчов, живял през 19 век, вероятно я е чул в друг район.

Песните “Прочула са танка Милка”, ”Брала Мара по гора гороцвет”, ”Тодор Петкана думаше”, ”Етърви са у двор събирали”, изпети от Санда Александрова Кюова на 68 год през 1970 год. са типични битови и отразяват начина на живот и мислене на тогавашните хора. Песента “Красно постилай”, записана от Митра Николова Кьонина на 84 год. е седенкарска. На седенки са пети и припевки като “Зареши са Пенко нанагоре”. В песента “Заспала е света Мария” се демонстрира не вярата в Свети Петър и Богородица, а поуката, че трябва да се уважава човекът пастир и неговото стадо. В песента “Затворен Георги” е показана силата на любовта. Песните са записани от Тодорка Тодорова Асанска на 88 год.

Интерес представляват лазарските песни, записани от Надежда Николова Торбова и Линка Илиева Рагьова. Изпълняват се по време на лазаруване и са различни в зависимост от семейството, при което се изпълнява ритуала. Има песни за ерген – “Уруглица трепере”, за мома – “Изгряло ясно слънце”, за невеста “Тука лани дойдохме”, за дете “Лаленце се люлее”, за кошери, за двама братя, песен между къщите и т.н. Други са песните при “падане на кумицата” и у дома й. С една дума за всеки етап от ритуала има определени песни.

Коледарските песни са обредни народни песни, които се изпълняват при обреда коледуване. В тях се съдържат благословиите на коледарите за здраве, берекет и благополучие през годината за всички членове на семейството. В тези песни откриваме отразен начина на живот и мислене на хората. Същите благопожелания се съдържат и в сурвакарските песни, които се изпълняват на Василь /Василовден/, в нощта на настъпващата Нова година. Коледарите са млади момчета, а сурвакарите са ергени и млади задомени мъже, които пожелават на всички това, което пожелават и на самите себе си. В първия ден на Новата година ходели да сурвакат и малки момчета. Стопаните благодарят за пожеланията и ги даряват с каквото имат. Посещават се всички домове, защото това носело късмет на всички.

Сред всички песни най- емоционални са жътварските. Те са изпълнявани по време на жътва. Да се пеят песни по време на най- усилната работа – прибирането на хляба, не е случайно. Както пеенето, така и слушането на песните, дава сили на работниците да преодолеят трудностите и напрежението, чрез тях омилостивяват природните сили и молят бог да им помогне да приберат хляба.

Жътварските песни се пеели от жени – две групи от по три жени. Една от жените пее основната мелодия, а другите две й пригласят с типичното за българските народни песни пригласяне “ИСО”. Или както се е казвало едната жена “грачи”, а две- жени “влачат”. Текстът и мелодията се повтарят от втората група, като нейното изпълнение започва в момента, когато първата изпълнява все още последния тон, с който се извиква накрая на музикалната фраза “И”. С една дума двете изпълнения се застъпват. Звученето при такова съчетаване на гласовете е изключително мелодично. В него се усеща усилието от труда, вярата и надеждата за по- добър живот. Тези песни са пети на нивата със сърпа в ръката. Има песни, които са пети вечер, след приключване на работния ден и при прибирането в къщи. Такава песен е “Добър вечер, Елено госпожо”, записана от Илия Жильов на 78 год.

Жътварските песни на жените от Осиково се различават от тези в съседните села. Един и същи текст се пее с различна мелодия или различни нюанси на мелодията. Демонстрация на тази разлика показваше певицата Линка Илиева Рагьова, носителка на златни медали от Националните събори в Копривщица. И нека не се приема като самохвалство, нашите, осиковските песни звучат най- мелодично. Жътварските песни се пеели от най- добрите певици,не всяка певица можела да ги изпълнява. Певиците сами умело подбирали гласовете и ги съчетавали в групите. Днес такива песни се пеят само за демонстрация, по събори, прегледи на народното творчество, конкурси.

Коледарските и лазарските песни до скоро се изпълняваха от млади момчета и момичета на съответните празници – Коледа и Лазаровден. И тъй като в Миланово вече няма млади момчета и момичета, те вече не се пеят, поне в последните десетина години, което е много жалко. Тук можем да си зададем въпроса – каква е съдбата на традициите, ще продължат ли да живеят или ще се загубят.

Песните на седенки и беленки са се пеели както групово,така и индивидуално. Обикновено запява една певица, после се включват и други. Песента “У Ганини турци седат”, записана от Илия Димитров Жильов на 78 год., се е пяла на седянка като съпровод на хоро. Освен жените, пеели и мъже, но това е по-рядко, защото те се изявявали като инструменталисти. Запомнени са като изпълнители на песни Иван Василев Главчов, Димитър Петров Жильов, Петко Стоянов Рунчов, Кръстю Коцов Торбов. Мъжете свирели, когато са на паша със стадата, на седенки, на тлаки, на хорото.

Хората /народните танци/ са средство за развлечение чрез движения под съпровод на музика. Осиковци са играли много и различни хора, при едни се хващали за ръце, при други за пояс. Играли са на седенки, на сватби, на празници. Оригинални само за нашето село са Ситната по старешки, Дедовата гьоргьова, Седем осем, Брала Мара, Чичовото дете, Влашки, Ситната по вършечки. Освен тези, играли Шареното /право/, Пайдушки, Дългото/дайчово/, Елениното и най- красивото хоро – Изместо, при което се хващали за пояс, предимно мъже, а зрителите трябвало да осигурат голямо пространство за играчите. Хората се играли предимно смесени – жени и мъже.

Хорото има водач и карач – ролята и на двамата е важна. Понякога ставали скандали кой да води хорото – мераклии винаги имало. Обикновено солово, в редки случаи хванати за ръце, играли ръченица. Ръченица се играла на сватби – когато се посреща кръстника, когато се посрещат и изпращат момините, когато се отива на чешмата за вода и в други случаи. Правели се надигравания на ръченица между моми и ергени за издръжливост и финес в играта.

Хорото не е само за развлечение чрез движения. То служело за контакт между хората- играчите са избирали до кого да се хванат, като са се съобразявали с уменията на съседните играчи или пък да установят някакъв личен контакт. Последното важело особено много за момите и ергените. Хорото било място за сближаване, за установяване начало на връзка, за изглаждане на недоразумения. Възрастните пък гледали хорото и избирали мома или ерген за бъдеща снаха или зет. Ето защо на хорото отивали пременени с празничните си дрехи,за да се харесат на другите. Тежко на ония, които нямали музикален усет и не се справяли добре с трудните стъпки. Понякога ергените се карали да се хванат до хубава мома. Имало и водачки на хорото моми и млади жени. В днешно време най- често се играе Право хоро, защото е най-лесно. Играе се Дайчово, Еленино, Пайдушко, Македонско хоро.

Както вече казахме, хората са съпровождани от музикални инструменти – гайда, кавал, гъдулка, тъпан за ритъм, в по-редки случаи тамбура, цафара, дудук, дори крушово листо. Инструментите свирачите изработвали саморъчно.През 20 век можели да закупуват готови кавали и гъдулки. Най-добри майстори на гайди били Павел Гьонов Караконджов и Иван Василев Главчов, на тъпани Иван Василев Главчов и Гурко Иванов Влаов, на гъдулки Петър Иванов Пенчов.
Като най-добри изпълнители на народни инструменти през 20 век са известни:

ГАЙДАРИ: Коца Гьонов Кюлтин, Павел Гьонов Караконджов, Кръстю Иванов Делиивански, Милан Петров Трупльов, Величко Горчов, Иван Василев Главчов, Васил Иванов Главчов, Никола Лилов Дафинов, Младен Лилов Дафинов, Димитър Иванов Сульов, Георги Гурков Влаов.

КАВАЛДЖИИ: Лило Кръстев Торбов, Костадин Асански, Иван Митов Данколов, Иван Димитров Семов, Тодор Димитров Семов, Симеон Петров Аршинков, Ангел Василев Сульов, Спас Димитров Кунчов, Димитър Горанов Сивчов – кавал и дудук, Никола Георгиев Топалийски, Цено Стоянов Рагьов.

ГЪДУЛАРИ: Тодор Николов Асански, Илия Ценов Кюов, Димитър Георгиев Червенков, Петър Иванов Пенчов, Цветан Петров Пенчов.

ТАМБУРА: Герги Коцов Пандов.

Известни певици в индивидуални и групови изпълнения по махали са:
Махала Русинов дел: Вида Маркова Василска, Кяна Тодорова Кюова, Вела Димитрова Бърцова, Ваца Иванова Василска, Мика Колина, Трендафила Ценова Бърцова, Петра Ценкова Василска, Иванка Димитрова Семова /Бърцова/, Цветана Асенова Бърцова.

Махала Старо село: Петра Ценова Топалийска, Петра Начкова, Санда Ценова Кьонина /Гуркова/, Надежда Христова Кюова /Кьонина/, Гана Георгиева Видина /Горчова/, Пенка Георгиева Червенкова, Митра Николова Делииванска /Кьонина/, Ваца Величкова Горчова /Пенчова/, Митра Величкова Делииванска, Славка Георгиева Червенкова /Бонова/, Гена Петрова Гоцова, Велика Младенова Кьонина.

Махала Гувна: Санда Кръстева Рунчова /Кюова/, Сава,Еленка, Славена Рагьови, Линка Асанска, Велика Младенова Дафинова, Александра Дафинова, Линка Илиева Рагьова, Санда Георгиева Маринова, Надка Николова Червенкова, Надежда Николова Торбова.

Махала Мрамор: Славена Петрова Жильова /Чукалейска/, Славена Зарчева Жильова, Николица Данколова, Ваца Данколова, Санда Асанска /Чукалейска/, Славена Режова, Линка Режова, Гица Кръстева Данколова, Гена Данколова, Гена и Ката Иванови Михови, Славена Костадинова Куверкова, Верка Костадинова Керефейска.

Махала Ръжища: Магда Кръстева Рунчова, Мария Пешунска, Цветана Николова Бонова, Славка Канина, Мария Канина.

В най- скоро време песента се отдава на Димитър Николов Аршинков, Илия Георгиев Трифонов, Димитър Коцов Пандов, Цветан Николов Делиивански, Лина Димитрова Режова /Аршинкова/, Радка Асенова Йотова. Като добри изпълнители на музиални инструменти се изявяват Веселин Георгиев Гурков, Васил и Александър Асенови Йотови – кларинет, акордеон, тъпан.

Пословиците и поговорките са кратки изречения, които изказват констатация, поучение, обобщение. Те се помнят наизуст и се казват винаги с едни и същи думи, при подходящи ситуации, тогава, когато биха потрябвали многословни обяснения. Записаните пословици и поговорки не сме срещали в сборници и считаме, че са местни.

С положителен заряд са поздравленията и благословиите, които нашите хора употребявали в миналото, някои се употребяват и сега.

Гатанките както в миналото, така и сега, а и в бъдеще са служили, служат и ще служат за забавление и развлечение. Чрез тях се проверява остроумието, досетливостта, бързата логическа мисъл на този, който трябва да даде отговора. Засъжаление не открихме оригинални /местни/ неизвестни гатанки. Можем да цитираме: “Четири врътляци, два трътляци и един пантеш” – колата, воловете и коларя, “Пет сестри една на друга във врата си бъркат” – плетачните игли.

Интересно е пожеланието на детето, което си е извадило млечен зъб. Изваденият зъб се прехвърля през къщата и се казва: ”На ти, врано, костен заб, та ми дай железен”. При новолуние, като се види младия месец, се пожелава: “Иху-ху,млад месец,на тебе вит кулак,на мене здраве дай!” Разбира се няма нищо по-ценно от здравето.

Клетвите са кратка форма за изразяване на отношение, обратно на благословията, с гневни заплахи и проклятия за лошо. Обикновено се отправят към някой, който се е провинил или заплашва да стори някому зло, който не си гледа работата добре или говори много празни и неуместни приказки. Клетви се отправят и към животни, въпреки че те не ги разбират. Не бива да се кълне близък човек, вярвало се, че майчина, бащина, сестрина и братова клетва стига. Затова клетвите трябва да се произнасят не случайно, а внимателно, при голяма необходимост.

В прякорите, както при пословиците, благословии и клетвите, хората изразявали отношение към един или друг човек, като се съобразявали с неговите индивидуални качества и особености. Прякорът се поражда вследствие типични физически и поведенчески качества, външен вид, начин на проявление в общността, за някои дори няма обяснение, поводът или причината са забравени във времето. От прякори се пораждали фамилни имена.Някои хора сами си създавали прякори. От цяостното наблюдение върху прякорите може да се направи извод:прякорите изразяват предимно отрицателното отношение на общността към определената личност, в редки случаи носителят харесва прякора си и не се срамува от него. Ето примери на някои по- интересни прякори: човеко, муруко, лугето, баю, голица, голяко, бързако, карполата, танкеата, кадията, дучето, съдията, мангелата, бико, бичето, трудовако, туну, шукрията, булата, Белчо, паздерката, търницата, котерако, куферо, джагата, бучуците, виялицата, гюрунтията, куката, пуганецо, търнокопо, въртошията, яшаро, чипио, самарджията, мангарата, буко, дъждо. Това е част от събраните над 80 прякора.

Наличието на много прякори говори за богатство на езика, за въображение, мъдрост и умение да се прави преценка и характеристика на човека само с една дума. Тази една дума изразява отношението на общността към определената личност. Понякога прякорите се онаследяват от баща на син, от майка на дъщеря и т.н.

Баенето като ритуал е разпространено в цялата страна и е изключително древно. Свързано е преди всичко с лечение, прогонване на зли духове, разваляне на магии. Баенките, които сме записали от Надежда Торбова, са против уроки, против подлюта /лечение против инфекция/ ,против уплаха и болестта “червен ветър”. Някои изрази са логически неразбираеми, пренесени са през много поколения. Предавани са от баба на внучка и от майка на дъщеря. За да може да изпълнява ритуала “баене”, баячката трябва да е усвоила заклинанията като малко момиче, когато още не е станала жена. Надежда е усвоила заклинанията от баба си. Освен това баячката трябва да вярва в това, което върши и говори, в противен случай няма ефект от баенето. Същото се отнася и за този, на когото се извършва ритуала.

Осиковци имали и специални имена за ветровете. ”Вечерино” задухва вечер и е топъл. ”Юго”духа от юг, донася топли дъждове и предизвиква снеготопене. ”Кривецо” духа от североизток и е студен. Когато донесе дъжд, винаги е съпроводен с буря, а снегът е обилен и с навяване на преспи. ”Дери яре” и “Танкеата” са студени ветрове,духат от север и северозапад. През зимата носят много сняг. Който не се е запасил с храна за добитъка, може сериозно да пострада.


Детските игри и залъгалки са също творчество на народа. Хората са измислили начини да забавляват децата, да им създават радост и настроение, за да растат здрави, весели и жизнерадостни. Разбира се и за да могат възрастните да си вършат спокойно работата. Ето някои примери:


“Друс, друс детенце, на баба голо коленце, на дедо и двете.”

“Кусу,кусу бабице, къде си одила, у бабини на госке, какво ти даде баба,

крилце, винце, фръ-ъ-ък та дома.”

“Слънчице пекна, зайченце клекна,пушчица пукна, зайченце хукна.”

Игра на гърне: ”Бабо, продаваш ли си гърнето? Продавам, залагам, на

турчин го давам на теб пак го не давам.”

Игра на кърпа: ”Пущам, пущам кърпа, кучето я дърпа, шаро ми я иска да ми я подриска”.


Броилки:

“Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука – майхай се от тука.”

“Китка, китка магданоз, кой излезе първи тоз.”

“Смок свири на върба, сбирайте се жабчета. Едно го жабче немаше,

майка му го търсеше: Трай, жабче, трай, ще оженим кака ти, ще ти купим

чехлички, дека стапнеш, там да пукнеш.”


Събрано и описано от Цветана Динова през 2008 и 2009г. с.Миланово (Осиково)
Предоставено от КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ САЙТ НА с.ОСИКОВО (МИЛАНОВО)

Още по темата


Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар