Инженер Румен Григоров: Референдуми до дупка!

- Предизборната кампания е в разгара си, а малцина кандидати говорят по проблема за централизацията и децентрализацията в управлението. Защо?

- На първо място, защото ги е страх, казано разговорно, „да не сгазят лука”. Сиреч – да не разсърдят сегашното мнозинство, да не нарушат спокойствието на статуквото. И на второ, защото проблемът е изключително сериозен и дадените обещания ще изискват огромни усилия за изпълнението им.

Според Конституцията „общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление”. За съжаление този текст от основния закон си остава като празни приказки на пазара – само на хартия.

Вярно е, че след 1989 г. имаше много възможности за преодоляване на централно-плановото управление, за децентрализиране на властта. И за разширяване на автономията на местно равнище. Нищо подобно не се случи. Всъщност децентрализацията е процес на прехвърляне на пълномощия и ресурси за тяхното упражняване от държавните органи към общината с цел укрепване на местото самоуправление. В това отношение сме на последно място в Европа. Обаче никога не трябва да се забравя, че според развитите страни проблемите на централизацията и децентрализацията в управлението са пряко свързани с цялостния процес на демократизация на обществото.

И че степента на децентрализацията отговаря на степента на социално-икономическото развитие на една страна и е отражение на степента на демократизацията и зрелостта на гражданското общество. За какъв напредък на обществото и държавата можем да говорим у нас, когато управлението е като при социализма. Затова голяма част от кандидатите за кметове са бивши комсомолски и партийни секретари. И на кметуването се гледа не като на поет ангажимент към хората, а като на добро лично работно място най-малко за 4 години напред.

- Каква е картината за страната и по-конкретно за Свогенска община?
- Положението е като по Живково време – с управление „от горе” и липса на каквато и да е самостоятелност. Погледнато общо за страната, около 3 милиона избиратели в най-големите градове са лишени от правото си да избират своите районни кметове. В малките села – също. И така броят на лишените от глас нараства още повече. Районните кметове ще бъдат назначавани. Ясно е като бял ден – те ще бъдат послушни чиновници. Районите си остават, както и досега, без собствени бюджети.

Същото е и в Свогенска община. Тук пък селата остават без собствени бюджети. Кметовете им се избират, но те трябва да си набавят наколенки и да са готови да целуват ръка на общинското ръководство, защото са без бюджети. Но да бъдем справедливи – самото общинско ръководство, което и да е то, също не е в розово положение. Събраните приходи отиват в държавата, тя си взима процента и връща отгоре надолу толкова средства, колкото реши. Ето как централизацията ни е превзела на всички нива. Затова и общинските бюджети се правят по неясни формули.

- Какви възможности тогава остават пред общинския кмет?
- Никой закон не може да забрани на общинския кмет да стои близо до хората. Например в малките села няма да има избори за кмет. Тогава – правя местен референдум за кмет! Нека самите жители го посочат и да не го считат „пуснат отгоре”.
В други случаи ще са потребни усилия да се спре изтупването на брашнения чувал.

Нашето население е ограбвано системно. Пример. Водоизточниците са на наша територия, но стопаните им са в София. Те прибират около 2 милиона лева годишно от нас и от тях връщат минимални пари за заплати на ВиК-Своге и за аварии. Но няма да вложат средства в подмяна на стария водопровод, който е етернитов, канцерогенен и напълно амортизиран. Ще се боря срещу всички подобни зависимости, защото са порочни и са на гърба на народа. Ето пример и за централизация от общината към селата. Жителите на Искрец плащат нереално скъпи автобусни билети до Своге, защото търгът за фирма превозвач се прави в общината, а тя от своя страна, обвързва линията с губещите линии до други високопланински селища.

На практика искречани дотират губещи линии и калкулират огромни печалби на фирмата превозвач. Да не говорим, че никой не се интересува от прости неща като едно съобразено с потребностите на населението разписание. Искрецките деца, учещи се в Своге, трябва да се лишават от един час сън, да потеглят по-рано, да мръзнат през зимата и да се чудят какво да правят из свогенските улици, докато отворят училището. А пътят им е само 10 минути дотам.

А най-важното е да бъде наложен стилът на редовни допитвания, местни референдуми. Глас народен – глас Божи! Затова – референдуми до дупка! Само така ще надвием съществуващата повсеместна централизация.


rumengrigorov.com

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар