Бистрешкият манастир привлича тълпи поклонници

Манастирът „Свети Иван Пусти” в планината над врачанския квартал Бистрец е един от най-малките в България, но затова пък е пълен с тайни, има интересна съдба и се намира на уникално място. От няколко години, когато беше изцяло възстановен, в него е Веселин Василев.

Назначен от врачанската митрополия, той се грижи за охраната му, посреща гостите и разказва историята му. Името му е „Свети Иван Рилски”, но е по-известен като „Свети Иван Пусти”, заради постницта, където са живели свещеници и монаси. Първоначално той бил скален манастир. Предание твърди, че една от скалните ниши била обитавана от Иван Рилски.

Манастирът датира от 1540 година, но под горния слой стенописи в църквата е намерен друг, чиято датировка показва, че светата обител е била духовно средище още през ХII-ХIII век. Открити са изображения на светците Иван Рилски и Йоан Богослов. Има доказателства, че мястото е почитано от още по-стари времена. То било култово за траките в езическите времена. Запазена е ниша, приличаща на женска утроба, символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Тя е много труднодостъпна и вероятно затова се твърди, че една от постниците, разположени по-късно в нея, е обитавана именно от Иван Рилски.

В манастира през 1822 г. е работила първата работилница за щампи на икони в България. Има сведения, че там е имало занаятчийска работилница на прочутата Чипровска школа за църковна утвар и накити. Манастирът два пъти е опожаряван от турците и отново възстановяван. Днес е обявен за паметник на културата. Не случайно е сред забележителностите не само на Враца, а попадна и в списка на 50-те малко познати туристически обекта на България, за които министерството на икономиката, енергетиката и туризма обявява през май тази година, че трябва да бъдат популяризирани.

В края на XX и първите години на ХХІ век манастирът е бил обект на многобройни иманярски посегателства заради широко разпространената сред местните легенда за скритото имане на цар Иван Шишман в пещерите на Врачанския балкан. От някогашния манастирски комплекс са запазени единствено трудно достъпните в скалите монашески килии, уникалната постница и манастирската църква. Сериозно засегнати са стенописите, а в църквата те са били почти напълно унищожени. Има обаче снимки на общия изглед на манастира и на стенописите, които са помогнали за възстановяването им.

Националният институт за паметниците на културата още през 1982 г. подготвя проект за възстановяването му. Отговорната работа по реставрацията му започва чак през март 2008 година. Само за около 6 месеца със средства, отпуснати от министерството на финансите, малкото манастирче е преобразено. Реконструкцията и реставрацията се извършват под надзора на врачанската митрополия.

Сведения за ранното съществуване на Бистрешкия манастир, както му казват местните хора, се намират в скалните надписи над светата обител. В ниша в скалата пък има рисунки на три сцени от житието на свети Димитър и две от житието на свети Георги. Дълъг период от време в манастира е функционирало килийно училище и са творили видни книжовници като Йосиф Брадати и Тодор Врачански. В епохата на османско робство манастирът е бил убежище за хайдути, заради което на два пъти е бил опожаряван, но впоследствие е съграден наново. Манастирът е бил обитаван от монаси, които в периода от 1894 до 1928 г. го напускат.

Във възстановения манастир има килии, но те не се обитават, въпреки че монашеското клепало все още виси пред сградата.

Стотици хора от страната и чужбина посещават манастира „Свети Иван Пусти”, а най-много се стичат на 15 август, когато се чества празника на манастира. От скалите се стича вода и се събира в аязмо. Хората хвърлят в нея монети, намислят си желания и вярват, че ще се сбъднат. Според други, водата е лековита, защото идва от постниците, в които са живели монасите. Тя е особено полезна за хора с психози.

„Манастирът е отворен за всички от 8 до 20 часа всеки ден”, разказва още Веселин Василев.

В навечерието на храмовия празник тази година излезе от печат първата книга за светата обител – „Бистрешки манастир „Свети Иван Рилски – Пусти /Касинец/”. Автори на сборника са регионалният инспектор към главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” Пламен Иванов, завеждащият отдел „Краезнание” във врачанската библиотека „Христо Ботев” Калина Тодорова и главният експерт в държавния архив във Враца Весела Пелова. Фотографиите са на Петър Петров, Васко Врачовски и Боян Пищиков. Редактори са Блага Атанасова и Бойка Лозанска.

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар