Монтана от днес е град на 120 години

Градът, разположен на двата бряга на река Огоста и наричан често градът на Огоста, има дълга и все още непроучена докрай история. На това място селище е имало преди 1 850 години. Основали го римляните и му дали името Монтана. През вековете градът често е сменял името си, но както казва големият Йордан Радичков, никога не е успял да заличи следите си. Славяните го нарекли Кутловица, по времето на княз Фердинанд станал град Фердинанд, след 1944 година взел името на антифашиста Христо Михайлов, а през 1993 година се върнал отново към началото си и днес пак е Монтана.

„Аз все мисля, че моят роден край е уникален и че хората не знаят за него, че съм длъжен със средствата на прозата да мога да разкажа повече за този край. За да могат повече хора да научат за него. Дълбоко съм убеден, че когато ние се обръщаме, когато записваме нещо на книга, по този начин му даваме безсмъртие... Този мил, трогателен Северозапад.”

Монтана е икономическият и географски център на българския Северозапад. Район, за който от месеци всички повтарят, че бил най-бедният в Европа. Така показвали статистиките. Според други пък Северозападът бил българският Клондайк, чието злато все още не е открито.

Разрязан на две от река Огоста и влаковата линия, градът Монтана е събрал в себе си борбения дух на балканджиите и трудолюбието на хората от равнината. Планинците слезли на ниското, за да търсят плодородна земя, а хората от полето пък дошли насам, за да са по-близо до големите пътища.

В края на ХХ век с решение на общинския съвет 2 декември е обявен за празник. Това е денят, в който княз Фердинанд подписва указ и дава на село Голяма Кутловица градски статут и името Фердинанд.

От ония години са запазени доста документи. В предложението, направено до княза, народните представители казват „Селото Голяма Кутловица брои население от разни народности 2 000 жители с 400 къщи, съществува отдавна време пазар на едър добитък. С търговия Кутловица се е повдигнала от Освобождението и много повече ще се въздигне, ако се преименува от село в град”.

Предложението било прието и през декември 1891 година за втори път селището получило градско право.

Първият път бил през 161 година. Жителите на тогавашната римска Монтана са имали същите права като живеещите в Рим.

Едно селище процъфтява, когато е на кръстопът. Заради кръстопътя тук се заселили и римляните, кръстопътят дал тласък на развитието и на Фердинанд.

Преди 1 850 години през града минавал стратегически път – от Дунав и Рациария през планинските проходи към Сердика, а през 1891 година през Кутловица минавало и днес минава „държавното шосе от София за Лом” и шосето към Видин.

Монтанчани знаят откъде идват и могат по-бързо да вървят нагоре към новото. Макар и в криза, Монтана е един от най-бързо развиващите се градове в България. Ако в края на XIX век пазарът за добитък прехранвал жителите му, днес в града има 2 300 микро, малки, средни и големи фирми.

По традиция на 2 декември кметът награждава най-успешните за годината фирми. Българският икономически форум, „Агроцентър Монтана” и „Римекс” вече ще са носители на почетната значка на общината, каза кметът Златко Живков.

Като всяко място на кръстопът, градът привлича и погледите на големия бизнес. Макар и малко плахо, чужди компании идват насам. Хората не са загубили надежда и вярват, че икономиката може да се съживи след построяването на втория мост над Дунав край Видин. Монтанчани не чакат, те градят и сега. Притиснати от немотията, търсят изход – гурбетът ги спасява, но парите, спечелени навън, се връщат в града.

Местните хора са весели и общителни, вратите им са винаги отворени за гости. Те имат невероятното умение да скъсяват дистанцията между себе си и непознатите. Приемат пришълците с доверие. Това вероятно е така, защото, подобно на американския щат, и българската Монтана е съставена и съградена от преселници.

В първите години след Освобождението сравнително младият град, скътан в котловината, привличал като магнит авантюристи и бежанци от цялата държава. Всеки идвал с обичаите, занаята и говора си. Тук се заселили евреи, арменци, роми, останали турци, дошли трънчани, троянчани, радомирчани и македонци. Днес турските семейства се броят на пръсти. Самотно и тъжно стърчи джамията им. Евреите и арменците отдавна са напуснали мястото, но фурните на македонците и майсторлъкът на радомирските бозаджии са тук. Хлябът на Монтана се произвежда в малки пекарни – 100% частни.

От години през май в Монтана се събират духови оркестри от цяла България. Това също не е случайно. Монтана е градът на големия български музикант Дико Илиев. Макар че не е роден тук, бай Дико, както го наричат местните хора, е свързал завинаги живота си с този град. А какво по-добро място за среща на духови оркестри от Монтана? В този район всяко село – и най-малкото, има своя духова музика. Тя посреща и изпраща гостите му.

Вестник Конкурент

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар