Исторически музей се подготвя за 400-годишнина от рождението на Петър Парчевич

Анюта Каменова-Борин, директор на Историческия музей в Чипровци, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-жо Каменова – Борин, каква ще бъде Вашата работа в комисията за канонизация на Чипровските мъченици?
Анюта Каменова-Борин: След решението на Епархийския съвет на Видинска митрополия, ще имаме първо заседание на Атанасовден, януари, в манастира „Св. Йоан Рилски”. Тогава ще направим програма и ще се поставят конкретните задачи.
Фокус: Колко са загиналите участници в Чипровското въстание и от кои населени места са те?
Анюта Каменова-Борин: Трудно е да се каже. Те са от целия регион, от цяла Северозападна България – не само от Чипровци, не само от селата около Чипровци – Копиловци, Железна, Мартиново, Клисура. Целият регион се е включил в това въстание, като все пак ръководителите са били от Чипровци и от Копиловци. Тези, които знаем от историята – говорим за католическите водачи - мнозина от тях са известни от историята и от документите от Ватикана. Но голяма част (и това е, което ще бъде трудно), е за православните, които са взели участие, защото там не знам какви документи ще търсим и какво ще излезе.

Фокус: Кога се очаква да приключи процедурата за канонизация на Чипровските мъченици?
Анюта Каменова-Борин: Трябва да приключат до края на годината, за да може да се предложи след това процедурата.

Фокус: Какво показват историческите сведения за Чипровското въстание? Какво се е случило тогава?
Анюта Каменова-Борин: Чипровското въстание е най-големият, най-масов и организиран опит за въоръжено въстание по българските земи срещу османските нашественици, което го прави във времето далеко преди другите събития - примерно като мъчениците от Батак и т.н. след Априлското въстание 1876 г. Чипровското въстание е от 1688 г. За пръв път се прави такава огромна организация по вдигане на въоръжено въстание с цел - освобождението на България и създаване на една национална военнореволюционна организация, на която се полагат основите в лицето на архиепископ Петър Богдан Бакшев, който в същото време, е и автор на първата история на България – близо сто години преди Паисиевата. И изпълнението на тази тактика и на тази идеология, създадена от Петър Богдан, е при голяма конспирация в лицето на архиепископ Петър, на Парчевич, на Франческо Соимирович, на Станиславович и т.н. – на цялата тази плеяда чипровски дейци, които работят за освобождението на България. Това, което е интересно, и което прави уникално и феноменално в случая, е, че православни и католици заедно участват в подготовката на Чипровското въстание – и в избухването, и в жестокото му потушаване. Турците са унищожили до основи католическите катедрали в този регион и са оставили все пак православните, въпреки че те са били успоредно и близко до католическите, защото те са изпитвали по-голяма омраза към католиците, отколкото към православните. Но независимо от това, те са удавили в кръв това население там и вследствие на това цяла Северозападна България се е включила. В това число можем да включим и земите, които са сега отвъд: източна Сърбия – там, където са били нашите земи, защото те също са взели участие в това въстание. След погрома и жестокото потушаване на въстанието, са били принудени да заминат в изгнание цялото население в Чипровския край и въобще в северозапада и започва едно голямо миграционно движение. Те са започнали да бягат по околните села, в ломските села, натам към Дунава, в сегашната Сърбия, отиват в много села и основават села или отиват в други села и се нанасят, защото султанът издава ферман – там, където се намери чипровчанин, да бъде убит на място. И заради това те са криели дори, че са от Чипровци и т.н. Околни села са заселили, създали са начало на други фамилии и т.н. Но са продължавали да си пазят чипровския корен и чипровско потекло и затова сега, днес около над 200 селища в цяла България (говорим и за Източна, и за Южна България, и за Западна, и за Средна, Централна, Северна) – има стотици фамилии, които са чипровски и знаят чипровския си корен. Сега пък те обратно – вече колко години насам се забелязва (откъм пет-шест години и аз имам наблюдения), че хора си търсят чипровския корен и непрекъснато търсят, в Чипровци идват, за да си търсят корена и това са все потомци на участници във въстанието.

Фокус: По какви нови проекти работи Историческият музей в Чипровци?
Анюта Каменова-Борин: Историческият музей в момента се подготвя за 400 години от рождението на Петър Парчевич през 2012 г., което ще бъде през септември месец и ще добие национален характер. Защото Петър Парчевич не е само на Чипровци – той е на цяла България, той е на всички българи. Това е най-големият дипломат, най-ученият мъж през 17-ти век, който е завършил в Италия, и който е доктор по право, и е отдал целия си живот за идеята за освобождението на България. През целия си съзнателен живот, освен тази църковна дейност, която е имал като архиепископ (даже и заради това Ватикана го наказва и след това пак му връчва званието след години и който умира 1674 г. далеко от родината си пак отново, скитайки, за да доказва пред европейските дворове за голямото значение, тоест идеята за освобождението на България и не само на България, но и на Балканите от османците. Това е неговата огромна заслуга и той е бил изключително тачен в европейските дворове – особено в Полша. Той получава първата си титла, аристократичната си титла, баронската, завинаги на цялата му фамилия поради това, че той оправя дипломатическите отношения, които са били на ръба на избухването на война между Богдан Хмелницки – Украйна и Полша. И австрийският двор, австро-унгарският двор и навсякъде той е посрещан с голямо уважение. Той е бил изключително уважаван човек, но целият му живот е преминал само като една червена нишка – освобождението на България и на родното Чипровци.

Фокус: Кои са най-посещаваните туристически обекти в града?
Анюта Каменова-Борин: В града най-посещаваният е Историческият музей, общоисторическата експозиция, Етнографската къща, Катеринина къща. Интерес предизвиква развитието на рударството тук, което съществува от далечно минало, след това традиционните чипровски килими, Чипровската грънчарска школа и Чипровската златарска школа, които са известни и в Европа.

Фокус: Община Чипровци има ли идеи за съвместни европейски проекти?
Анюта Каменова-Борин: Има, да. Работят се, но специално за нас, музеите, малко е трудно. Ние имаме по принцип историческа връзка с тези територии, които сега са останали след Берлинския договор в Североизточна Сърбия. Обаче тези проекти по Трансграничното сътрудничество със Сърбия са доста сложни за нас, въпреки че ние имаме и от двете страни желание да си сътрудничим. Но фактът, че Сърбия все още не е член на Европейския съюз тях ги затруднява, защото е свързано с финансите. Нас също ни затруднява, но се надявам, че в скоро време може да се оправят нещата и да работим и с тях. А иначе общината има доста проекти, които работят. Сега ние кандидатствахме по Американския посланически фонд за един проект за чипровския килим, защото искаме да се издаде един голям каталог с последните образци, които сме намерили и със старите колекции и т.н., защото в днешно време туристите посещават изключително много Чипровци заради чипровския килим.

Яница ТАНЕВА
Информационна агенция Фокус

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар