ЗА БАЦЕ И РЕЧНИКО МУ

ЗА ЕЗИКА НА СЕВЕРОЗАПАДА

Благ и звучен е езикът на Северозапада. От Лютидол до Кула, че и оттатък се лее една многообразна реч, която няма граници и правила, защото говорът тук е неизменен, но езикът се променя всеки ден и всеки час. Езикът непрекъснато се развива и вече едно с едно не си приличат селищата в езиково отношение, още повече защото във всяко от тях има поне един зевзек, който си е останал в първи клас(от преди петдесет години), ръси глупости без да спира и така ги нарежда, че останалите само се чудят на акъла му. Затова тук в Северозапада всяко село, само за себе си, може да си направи и издаде речник.

Все някога ще дойде и такъв ден, когато десетките познавачи и почитатели на този език ще се съберат и ще направят един истински речник на необятната езикова територия, наречена български Северозапад, защото сега и сто речници да издадем – един с един няма да си приличат. Далече сме от мисълта да направим единен речник на някакъв северозападен диалект, защото такъв диалект няма, но сме длъжни заради паметта на десетките поколения преди нас да запишем и предадем на следващите след нас, неповторимостта и чара на едно от малкото неща, които са безспорна запазена марка на областта и нейна мярка за идентичност.

Няма друго такова място като българския Северозапад. Това са Раят и Адът на Земята в едно и този език е израз на цялата му същност.

ЗА БАЦЕ И РЕЧНИКО МУ
Първо се появи „Речнико на Баце” и скептиците рекоха: Е, нема такъв език и такъв речник! После се появиха и „Бисерите на Баце”, за които категорично пък заявиха: Е, нема такъв Баце!

Първоначалната идея надхвърли намеренията ни и сега вече по целия свят се знае, че има и език, и речник и най-вече Баце. И как да няма като на запад от Искъра всеки е Баце до доказване на противното. Баце по обективни причини даже надскочи националните граници и вече е гражданин на света, какъвто винаги му се е искало да бъде. Едно обаче е сигурно: и на северния полюс да иде, Баце си е Баце и нема отръванье от него, а езикът му е „вирусоподобен” и „заразителен”. От него също нема отръванье!

Издаването на „Речнико на Баце” беше само една лека закачка с езика на Северозапада и имаше за цел да внесе малко забавление в иначе трудното ни северозападно ежедневие. Реакцията на тези, които познават и употребяват местния говор беше повече от очаквана – като на краставичара, комуто продаваш краставици. За истинските почитатели на този неповторим език малкото джобно издание стана въпрос на национална гордост и те го разнесоха от Канада до Австралия, за да покажат на десетки цивилизовани народи, които говорят на собствения си език с не повече от 800 думи, че в „дивия” български Северозапад само диалектът ни е два пъти по толкова, че и отгоре.

Мнозина даже го взеха на сериозно и не разбраха, че това е забавно-хумористично издание, което популяризира най-употребяваните странни думи, достатъчни да откроиш човека на Северозапада и в частност Врачанина, сред стотици други хора – дето се вика: да забележиш Баце!

ЗА ЕЗИКА НА БАЦЕ
Известно е, че езикът на Баце е език на предизвикателствата, а трите основни принципи на Баце в сферата на езикознанието са:
Я, Баце, го знам по друг начин.
Ти, шъ каеш!

Не знам кък е, ама не е и така!

Тук е мястото да кажем, че ние тако го знаем, така сме го написали. Затова новото издание няма претенциите да е изчерпателно и да отговаря на изискванията на всички, но все пак благодарим на стотиците редактори, които ни напътстваха. Това не е правописен, а правоговорен речник, за който не важат никакви филологически правила. И въпреки всичко правила има: а-то не е а, а най-вероятно ъ и обратно, о-то не е о, а най често е у и обратно, а х-то изобщо не съществува. Заради наличието в този неголям район едновременно на а-говор и ъ-говор, много от думите са дадени във всички възможни форми на произношение, защото това и солта, и пипера на езика ни.

Ударението е най-често там, където не го очакваш и ако не можеш да му хванеш логиката, то това е съвсем нормално, защото в него се крие втората тайна на местния говор. Най-трудно за обяснение е невероятният и особен смисъл, който се влага, в на пръв поглед, нормални думи от българския език(за чуждиците това не прави впечатление) или заради непознаването му, или обратното, заради познаване на съхранения само тук, изначален смисъл. Това предизвиква усещането, че не се разбира този език, но трябва да е ясно, че ако всички знаеха истинския смисъл нямаше да се налага да издаваме речници.

ИМА ТАКЪВ ЕЗИК!
И изобщо Речнико и Бисерите на Баце показаха другото лице на Северозапада, каквото и да означава това. Интересът към тях и изчерпването на изданията предопределиха създаването на един по-точен и обемен речник на местния език, който максимално да разкрие същността му като не се пропуска онази тънка нишка на смешното и забавното, вплетена като вътък в „Чергата на Баце”. Дължим го на децата си, на себе си и най-вече на бабите на шейсетте години, които ни отгледаха, докато бащите и майките ни строяха Родината. Тогава този език беше все още жив и предизвикваше не по-малко смях и размисъл от сега, извън Враца и Северозапада.

Наложи се да се издирят и обработят стари, архаични и забравени думи от района, които по недвусмислен начин да разкрият дълбоките му корени чак до тракийската същност на езика ни. Не е пресилено да се каже, че в неподправения език на Северозапада е скрит универсалният код на самия български език, създаден преди хилядолетия. Тук продължава да се говори един изначален език по същите причини, поради които този район е най-бедният и най-изостаналият в цяла днешна България – никой и нищо не се променя и не иска да се променя.
Те това е положението, баце!

Огнян Пищиков

Прочети още за

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар