Чудодействието на пътеводната звезда

Отколе съществува поверие, че по Рождество Христово стават чудеса. Когато прочетох най-новата книга на монтанския изследовател Славко Григоров „Иконата на Света Богородица – Чипровска – легенди и истини” обаче, се поразмислих. Дълго съпоставях нещата от прочетеното с разкази и на други хора, и стигнах до умозаключението, че колкото и да е вярно това поверие, си има и свое развитие.

Ето, вижте до какви интересни факти се е добрал авторът. Поумувайте и вие върху тях. Както се казва, пресейте през гъсто сито митичното от реалистичното, хипотезата от истината и мисля, че ще се озовете в моето положение. Та, тази икона на Божията Майка, за която се смята, че датира от 1366 година, се превръща в пътеводна звезда за Чипровския край и градеца в Западна Стара планина – Кипровец – до сакралната 1688 година. Точно в този отрязък от време, бележещ малко повече от три века, закътаното в пазвите на Балкана градче става мощен център на просвета, култура и занаяти. И не бива да се изненадваме, че му е дадено името „Цветето на България”. В тази метафора се съдържа и огромната доза достоверност.

Както в човешкия живот, така и в живота на Кипровец се наблюдават възход, че и падение. А след жестокото потушаване на голямото въстание през 1688 година от османските поробители той изпада в котловината, от която трудно се излиза. За жалост и тази светиня - иконата на Света Богородица – Чипровска, както твърди в книгата си Славко Григоров, има незавидна съдба. Осиротялата бездомница следва пътя на своето оцеляване заедно с оцелелите от пепелищата на гибелта жители на Кипровец и съседните му села. През 1751 година тя изгаря заедно със своята обител „Алба – Юлия”.

Но… само физически, защото остава непокътната в душите, сърцата и умовете на миряните от така наречения Торлашки край. Благодарение на тази нейна виталност чак през 1938 година те я възстановяват, за да я предадат като щафета на своите потомци.
Четох и препрочитах изнесеното от Славко Григоров, поразрових се и в източниците, на които той се позовава и останах възхитен от едно творение на човешката дарба. Чипровският образ на Божията Майка има и своето осезателно въздействие върху клирици и миряни. Митът за изчезването на иконата от параклиса на монасите францисканци, дошли в Чипровец от Босна и нейното откриване във воала от тайнствена светлина ми звучи иносказателно, но и достоверно. Предсказанието за бъдещата гибел на селището се оказва точна реалност.

За съжаление много малко се знае за божествената сила на излъчването на иконата. И тук според мен трябва да се насочат усилията на хората. Хубаво е, че среща обичта и почитта на немалко чипровчани, поставили я на лично място в домовете си, но тя не бива да бъде само част от интериора, а и да се отправят към нея умовете и сърцата в молително смирение за надеждност в бъдното. За всичко това е нужно да се обръщаме към иконата с чисти помисли, искреност и дълбока вяра. Само така ще почувстваме чудотворността на иконата на Света Богородица.

Точно за тази чудотворност научих немалко неща при посещението ми в Бачковския манастир „Успение Богородично”. Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение свои братя, че му се присъни¬ла Света Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако и отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото и място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където я видях и аз. На втория ден на всеки Великден с литийно шествие я отнасят до местността „Клувията” и се отслужва молебен. В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е изписано копие на иконата. Тяс¬на стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклисът „Свети Архангел” защото Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.

Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред Света Богородица. По тоя повод се разказ¬ват чудеса. Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвър¬шено здраво да си играе на зелената трева край поточето. Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кър¬мачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на Света Богородица. Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изце¬ление. Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните праз¬ници, посещават манастира и с вяра разкриват болките и страданията си пред чудот-ворната икона Света Богородица - Бачковска и духовно окрилени се връщат по домо¬вете си.

Мнозина са друговерците, убедени, че иконата помага и на хора, които не почитат Христос. За това свидетелства друга манастирска история, която е записана и в книгите на обителта. В нея се разказва за чудодейното изцеление на малкия Сали. Турчето било неизлечимо болно. Родителите опитали какво ли не, за да го вдигнат на крака, но нищо не помогнало. Тогава по съвет на своя приятелка - българка - майка му го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, на другия ден Сали се изправил и започнал да тича из двора на святото място.

Години след тази случка иконата помогнала и на друг мюсюлманин. 56-годишният съименник на малкия Сали често идва в Бачково, за да разказва как Богородица върнала щастието на дъщеря му. Момичето се омъжило щастливо за възлюбения си, защото двамата много се обичали. Искали веднага да имат и детенце. То обаче не се появило, понеже се оказало, че младата булка има някакъв здравословен проблем. Черни облаци надвиснали над семейното гнездо, защото свекърът и свекървата започнали да недоволстват. Не искали родът им да остане без продължение. Тогава Сали - бащата на момичето, който бил чул за силата на бачковската светиня - решил, че няма да робува на религиозни предразсъдъци и дошъл в манастира при иконата. ”Не след дълго Богородица чу молитвите ми и дъщерята и зетят вече се радват на момченце”, обяснява с радостни сълзи на очи Сали.

Ето, за това ми е думата, че както преди столетията иконата на Света Богородица - Чипровска е въздействала, така и днес можем да усетим нейната чудотворност. Чест прави на Славко Григоров, че я преоткри и възкреси в тази своя скромна книга.

Юлий ЙОРДАНОВ
montana-dnes.com

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар