Майсторки втъкават в чипровските килими сърце и душа

В китното и наситено с история градче Чипровци, разположено в полите на Западна Стара планина, традицията на ръчно изработваните прочути чипровски килими продължава да бъде поддържана жива.

Тайните и тънкостите на стария занаят се предават от поколение на поколение. И днес в хармонията от багри и богата орнаментика на чипровския килим талантливи майсторки втъкават своите песни, мечти и надежди, традиции и вярвания. Корените на Чипровската килимарска школа се крият още в XVII век. Тогава жените използвали естествено обагрени прежди в жълто, охра, кафяво, синьо и зелено, а основен елемент на орнаментиката бил триъгълникът, носещ дълбока символика.

"Маказът" например са два триъгълника, обърнати с върховете един срещу друг, наподобяват пясъчен часовник – обяснява Светлана Илиева, която е от семейство на потомствени килимари и има в София свое ателие за чипровски килими. – Тази фигура обаче символизира мъжкото и женското начало. Сега вече в по-късния етап на производство започват да работят дизайнери, художници и символиката вече не е толкова сериозно застъпена. Днес се търси повече хармонията в цветовете и формите.

Друга фигура от ранния период е „канатицата”, която също е съчетание от няколко триъгълника. За нея се смята, че има магическа сила, носи благополучие и късмет, и закриля семейното огнище. Тази фигура често присъства и в съвременния чипровски килим. На по-късен етап от развитието на Чипровската килимарска школа се появяват фигури като дървото, „каракачката”. Буквално преведено, „каракачка” означава черноока булка. Тя също е съчетание на триъгълници, но за нея се предполага, че символиката й се корени още в прабългарските вярвания. Дървото също носи своята символика. Корените, стъблото и короната са съответно подземният свят, човешкият и божественият.


Днес жените, които продължават да тъкат чипровски килими, са предимно възрастни. Причината е, че повечето от младите хора са напуснали Чипровци и са отишли да търсят препитание в големия град. Освен това, ръчната изработка на килими е трудоемка, отнема много време и заплащането не е толкова високо, за да задоволи потребностите на един млад човек, обяснява Светлана. Има, разбира се, и млади жени, които тъкат, но те се занимават предимно с художествена тъкан – пана, гоблени, икони. За уменията и тънкостите, които владеят тъкачките, младата дама разказва:

Чипровският килим и днес се произвежда по старата технология, на същия стан, както и преди три века – дървен, вертикален стан. Като се има предвид, че те са се тъкали предимно в дома, ежедневието на децата е минавало около килима. Дори аз като съвсем малка, може би четири-пет годишна, съм започнала да сядам при баба ми, докато тя със сръчните си ръце е вдъхвала живот на килима. Обучаването става неусетно. Жените от малки момичета са се учели да тъкат. Много важно е било също една жена да стане майсторка.

Само майсторките са знаели как трябва да бъде построен килимът и как да бъде организиран композиционно и цветово. Спомням си, че баба ми беше вече пенсионерка, но при нея продължаваха да идват жени, дори и на по-сериозна възраст, за да се допитат кое как може да бъде направено, коя фигура от колко нишки е изградена. Много важна е и ролята на мъжа. За да бъде добре укрепен станът, за да бъдат успоредни кросната, на които се поставя основата за килима и той да бъде изтъкан прав, нужна си е мъжка ръка. Основно и само жени тъкат в Чипровския край, но мъжете са намотавали преждата и винаги са били около тъкачките. Така е и днес.


Освен дълбоката символика, влагана в орнаментите на килима, самата му изработка също е свързана с много ритуали и вярвания, които жените в Чипровци продължават да спазват стриктно и днес.

Тези жени влагат всичко в килима. Ежедневието им минава там. Те живеят с мисълта за килима. Затова килимите имат някаква вълшебна, магична сила – казва Светлана. – В Чипровския край хората са силно вярващи. Всяка жена сутрин, преди да започне да тъче, се прекръства и казва: „Хайде Боже напред и аз след тебе”. Може би тази чувствителност на жените се втъкава в килимите. Тъкането е свързано с много вярвания и обичаи, които се следват и до днес. Например, когато се снове килимът, основата се насновава отделно и след това се поставя на самия стан.

Веднага щом се направи тази основа, тя се закача високо на вратата, за да може килимът да се продаде много бързо. След затъкаването на килима тъкачките следят кой пръв ще влезе в стаята, защото по това съдят как ще им спори работата. Спомням си, че баба ми, винаги щом килимът беше готов за затъкаване, изпращаше дядо ми навън да донесе дърва или да отскочи някъде за малко, за да влезе първи той, защото неговото „спохождане” е леко, т.е. килимът ще се тъче леко. И той почти никога не се усещаше, че тя го използва по този начин, но за нея това беше много важно. Този ритуал се е запазил и днес. Майка ми, леля ми също тъкат килими и прилагат същите тези хитринки, за да се чувстват спокойни и работата им да върви.


Израснала с „песента” на дървения стан и аромата на току що боядисана вълна, Светлана продължава семейната традиция. „Завършила съм Техническия университет, специалност електронен инженер, но никога не съм работила тази професия. Когато нещо те тегли отвътре, няма как да не се предадеш. Може би неслучайно съм родена в Чипровци и неслучайно съм живяла в дома на потомствени майстори килимари”, споделя младата дама и добавя:

Имам ателие, пълно с прежди, ухаещи по същия начин на боядисана вълна. Може би само аз намирам красота в това, но отивайки в ателието, изолирайки се от външния свят, аз се потапям в един друг свят. Цветовете и фигурите започват да ме „блъскат”, така че килимите и моделите сами се появяват пред очите ми. В момента в Чипровци се работи само надомно. Отдавна вече ги няма някогашните трудови кооперации с просторните зали и с огромни станове, където беше удоволствие да влезеш и да видиш как жените са подредени пред огромните килими и тъкат. Сега аз работя с няколко тъкачки в града, които изпълняват моите модели.

С красотата и хармонията, която носят, чипровските килими днес продължават да са част от съвременното и модерно обзавеждане на дома. Към тях проявяват интерес не само българи, но и чужденци от различни краища на света. Не знам как хора, които изобщо не познават България, ни откриват в интернет и си поръчват наши чипровски килими. Имаме клиенти от Русия, САЩ, Франция и Англия, казва Светлана Илиева.

Радио България

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар