Огнян Пищиков: Светът тепърва ще преоткрива българите като народ

57-годишният Огнян Пищиков е депутат от Великото народно събрание, общински съветник, социолог, бизнесмен, автор и издател на книги и член на обществения съвет по култура във Враца. Потомък е на стари врачански родове – Пищикови, Калдръмови, Катранкиеви и Мургашите, сред които има кметове, търговци, политици, финансисти и интелектуалци.

- Потомък си на стари врачански родове, какво те свързва днес с тях, какво носиш у себе си като наследник? Може би желанието за изява, което те отличава?
- Трябва да призная откровено, че до средата на живота си, аз имах само усещането, че съм различен от съучениците си, от другите хора, че нося някакъв ген по-различен. С напредването на годините, като прочетох „История на Враца” и се срещнах с хората, познавали мои роднини, разбрах че всъщност съм носител на качества на един от родовете или на няколко от родовете, които са създали тоя град. Казвам го, не за да се хваля, а за да изтъкна, че нося отговорност за съдбата на града. Защото, моите прародители, по някакъв начин или са управлявали или са имали влияние върху развитието му и трябва да продължа традицията. Или по-скоро, има си врачански родове, които са били така устроени, че активно да участват в съдбата на града. Наскоро моят син се е похвалил във фейсбук, че сме потомци на един български войвода – Кръстьо Българията, за когото малко хора знаят че се казва Кръстьо Катранкиев. Моята прабаба, която е омъжена за Георги Пищиков - баща на дядо ми Петко Пищиков, се казва Катранкиева. Това е същата жена, която е спечелила златния медал за брюкселска дантела от изложението в Сейнт Луиз и която погрешно е изписана във врачанската история като Мария Пищикова. А тя се казва Параскева Катранкиева - Пищикова.

- Това по бащина линия, а родствените ти корени по майчина линия?
- Свързани са с Гладнишкия род. Понеже го има почти във всички врачански села, се създава впечатление, че е селски род, но става дума за врачани, преселени от градската махала Гладно поле във Веслеца, в селата Горно и Долно Пещене и т.н. Бащиното потекло на майка ми пък е от така наречените Мургаши, които са кореняци врачани също, но не са толкова изявени, както Пищиковите, Калдръмовите или Катранкиевите. Около 50 фамилии са сред създателите на така наречения модерен град, преди около 150 години. Та, желанието за изява, като че ли е някаква родова черта, наистина.

- Напоследък обаче не си толкова активен. Като че ли се оттегли от политическия и обществения живот?
- Аз се занимавам с политика, защото това е професията ми. Завършил съм политическа икономия и най-много разбирам от това. Доскоро се занимавах по-активно, защото имах усещането и мислех, че ще променим България. Даже, понякога ми е тежко, че хората некомпетентно се занимават с политика, а тя е тънка работа. Политиката е професия.

- Затова ли не успяваме да подредим държавата си и живота в нея?
- Ами, да. Да! По-рано, преди 10 ноември, не успявахме, защото никой не беше чел Маркс. А това беше основната идея за една държава. А сега, защото непрофесионалистите се занимават с политика. А политиката е управление. И затова трябва специално образование.

- Как определяш времето, в което живеем днес?
- Като, че ли за по-възрастните е по-лесно. Защото вече сме преживели нещата. Такива кризи през живота ни минаха сигурно четири-пет. Имаше и купонни системи и всякакви реформи сме преживели. 50-60-годишните не могат да бъдат учудени от това, което се случва. Но не знам как се справя младото поколение. Озадачен съм, как човек може да просъществува, ако е 12-годишен, 15-годишен, ситуиран в условията, в които в момента живеем. Направо ми е чудно тези деца, как запазват човешкия си облик.

- Интернет ли имаш предвид?
- Нямам предвид само интернет, а всичко, което се случва. И ми е много тежко. Винаги съм си мислел, че не толкова сме изчерпани като поколение, но ако сме имали възможност, ако сме можели да направим нещо, е трябвало да го направим досега.

- А занапред? Как ще излезем от този водовъртеж?
- Трябва по някакъв начин цяло едно поколение или две поколения, да отстъпят на младите хора да започнат да управляват България - хората до 30 години. Виждам, че назначенията на 30-годишни понякога се съпътстват с грешки, но ако човек се вгледа в историята, ще види че България е била управлявана от млади след освобождението от турско робство. Стефан Стамболов не участва в първото учредително събрание, защото нямал годините да бъде народен представител, бил е на 26 години.

- Значи не определяш като погрешно това, че правителството назначава млади хора в управлението?
- Не. Съдбата на България трябва да бъде поверена на млади хора. И съдбата на Враца, да бъде поверена на млади хора. Каквото и да искаме да правим за града, трябва да питаме младите, какво да направим. Защото те ще го защитават в следващите 10-20 години. Няма смисъл да питаме 50-годишните какво искат да се направи.

- Но тях също ги вълнуват тези въпроси, дори от гледна точка на житейския и професионален опит, който са натрупали. И предполагам, няма да отречеш, че и на теб не ти е безразлична съдбата на държавата и на Враца?
- Сега в момента ме вълнува много, от гледна точка на развитие на туризма, какви фестивални форми да направим в града. Да привлечем вниманието върху нашия град от страна на другите градове в страната, а защо не и на други държави. И за това трябва да попитаме децата на Враца. Някое от тези 12-15-годишни деца може да ни даде идея, която ще ни струва милиони, ако ни я даде друг.

- Днес, като че ли се губи тази връзка между поколенията, между стари и млади, между деца и родители.
- Ние почти нищо не правим за децата. Ако се огледаме наоколо, без да правим обобщение за цяла България, ще видим, че във Враца не сме създали условия, така че едно дете, играейки да роди у себе си бъдещия архитект или поет. Преди 15-на дни, предложих на шефа на БКС и на кмета, да съберат снега от площад „Хр. Ботев” на една купчина и да направят детска пързалка.

- Направиха го, макар и малко късно.
- Да, няма значение. Важното е, че оттук нататък все някой ще го прави. Казвам го затова, защото всеки ден ходех на площада и видях, че десетки деца изпитваха страшно удоволствие от това да се пързалят, а и техните родители също. Един приятен жест, който направи щастливи тези деца. И в града трябва да се направят стотици места за забавлението им. И то, да се направят интелигентно, така че от това да се поражда развитие. Например, да се направи градинка, в която с камъни да се очертае Европа. И със специален, цветен камък, да бъде обозначена Враца. За да знаят децата, че ние просто сме Европа. Ние не сме влезли в Европа, а сме центъра на Европа. По силата на обстоятелствата - исторически и географски, България е в центъра на Европа.

- Явно, генерирането на идеи би било решаващо за бъдещото развитие на Враца, затънала вече в дълбоката провинция, както и целият Северозапад.
- „Лудите” на града само могат да спасят Враца, само „лудите” на града.

- Но и те са на изчезване. Не се срещат, както беше някога, когато врачани се гордееха с тях.
- Да, на изчезване са. Последните години отнеха на Враца хора, които аз имам изключителния спомен, че много работеха за променянето на града, без да споменавам имена, че мога да пропусна някои. Наскоро, на сбирка на новоучредения обществен съвет по култура казах, че на тая маса са седели всякакви хора, които са решавали съдбата на Враца, а ние нямаме техните качества, нямаме тяхното ниво.

- Но какво ще решава такъв един обществен съвет, при положение, че има толкова културни институции и звена в йерархията на администрацията, които са длъжни да работят в тази посока?
- Тук е големият проблем. Обществените съвети са изисквания на закона. И законът за културата и законът за туризма изискват да има такива обществени съвети. И общинската администрация е длъжна, след поемане на управлението, да ги създаде в най-кратък срок.

- Но в тях пак влизат едни и същи хора от структурите на институциите и властта.
- В това е проблема. Законът изисква 50% да са общински служители и чиновници и 50% други. За съжаление, гражданското общество, ако изобщо съществува, по никакъв начин не е представено вътре. Попадат съвсем случайни хора. Основните са ръководители на институции, които се повтарят. Едни и същи хора се събират и обсъждат проблеми в различни области.

- Но какво може да мотивира врачанина, за да е граждански активен и да изразява позиция?
- Вероятно някакви клубни форми, които трябва да бъдат създадени. Но те не могат да се създават административно, трябва сами по себе си да възникнат. Да кажем, по дадена тема. Например, отличното представяне на Враца на изложението „Ваканция и СПА Експо 2012” в София, където получихме специална награда, беше свързано с това, че няколко „черни овце на града” и няколко „луди” хора се заеха да направят такова представяне на Враца, което е нестандартно. И то веднага направи впечатление и привлече вниманието.

- И с какво заслужихме отличието?
- Първо с визията на самия щанд, която беше много различна от общоприетото. Показани бяха културните забележителности, като последица от природните. Защото, ако се замислим, примерно водещото е Вратцата, а последицата е създаването на крепост и на Враца, от която сме произлезли ние. И трябваше да създадем такъв туристически продукт, който да покаже тази взаимовръзка от хилядолетия насам. И второ, нестандартният начин за показване на няколко ритуала, за което друг просто не се беше сетил. Там презентирахме най-древния начин за правене на хляб и най-древния начин за правене на вино. На този етап, в театрализирана форма. Но всичко тава ще го превърнем в туристически продукт.

- И всичко това показва, че имаме дадености за развитие на туризма и с такава цел могат да се привличат инвестиции, нали така?
- Няма друг град в България с такова съчетание на природни и културни забележителности на едно място. Ние не сме стандартен туристически район – нямаме минерални бани, нямаме писти и нямаме плажове. Но можем да правим алтернативен туризъм, например културно-исторически, съчетан с малки други странични форми на туризъм, като велотуризъм, катерене, рафтинг по бързоводни реки, както е Искър, делтапланеризъм. Всичко имаме, за да могат да бъдат развити малки форми, под общата егида - хората да дойдат и да се запознаят с културните и природни забележителности на града.

- Имаме ли обаче управленски потенциал, професионален и човешки ресурс, за да можем да реализираме всичко това?
- Трябва преобръщане на 180 градуса. Градът ни трябва да застане на краката си, защото сега е на главата си. Трябва да загърби всичко, което е правено досега, за да впечатлим България и да създадем нещо ново, с което да се харесаме.

- Но хората от този край живеят с усещането, че са недолюбвани?
- Така е, ние сме недолюбвани. Но поколенията са се сменили и трябва по някакъв начин да покажем ново лице на Северозапада. Днес, малцина знаят какво се е случило в този край с Ботев, с Тодор Живков, какво се случило с освиркването на Жан Виденов… Поколенията вече не ги интересува. И тези исторически достояния, с които искахме да се покажем колко сме различни, те вече нямат стойност. Важно сега е хората да съпреживяват контакта си с местното население, да съпреживяват от местна кухня, от природни забележителности, да чувстват отзивчивост и добро обслужване. И всичко това ние трябва да го направим.

- Но пак трябва да се намерят „луди” глави, за да стане.
- Ами, да. Ако не ни накара целта да се променим, ще трябва няколко „луди” хора да започнат да управляват събитията.

- Добре, но откъде трябва да тръгнем, за да започнат нещата да се навързват?
- Много ме затрудняваш с този въпрос. Ако аз имах отговор откъде да тръгнем, щях да бъда кмета на града. И затова до ден днешен не съм се кандидатирал, нищо че двама от дядовците ми са били кметове на Враца. Защото аз нямам отговор на всички въпроси как да се решат. Това е политиката. Тя е реализация на идеи за промяна. И всеки си носи отговорността, като поема ръководна функция, дали може да осъществява политика.

- Да, но се загубиха десетилетия в застой.
- Всички управляващи преди нас, са си поставяли цел за превръщането на Враца в туристически център, или както е модерно да казваме сега, в туристическа дестинация. И никой не е имал модел, точно какво ще правим. Туризмът не е само природни забележителности, хотели, ресторанти. Светът е пълен с това. 90% от съвременния туризъм, който е превърнат в индустрия, се извършва заради това, което се случва, а не заради материалната база и забележителностите. А онова, което хората преживяват на място. Онова, от което трябва да започнем, е да създадем случка, приказка, в която туристите да участват.

- Има ли вече конкретни идеи?
- Опитваме се да го направим в момента. Работим по един туристически продукт, който се нарича „Враца – врата към древността”. И понеже в момента има обществен интерес към това, какви са нашите корени, откъде сме дошли, каква е връзката ни с траките и т.н., Враца е чудесно място, където можем да покажем продукти, свързани с най-древното минало на България и да ги навържем със съвременните условия.

- Да се върнем към голямата политика в държавата. Беше депутат във седмото Велико народно събрание. Вълнува ли те това, което се случва в парламента ни днес?
- Не знам как ще прозвучи, но участието ми във Великото народно събрание беше предопределено. Аз съм се готвил в първите 20 години от живота си за тази промяна, която щеше да стане или която стана, или която не стана. Както искаш го разбирай. Попадането ми там може да се струва на някой и случайно. Вероятно има и случайни обстоятелства. Но аз бях готов за това, да бъда там. Не ми липсва особено неучастието ми в следващите народни събрания, но съм убеден, че трябваше да продължа. Там можеше да се създаде едно поколение от политици, което да израсне в този преходен период на нивото на европейските и световни политици. За съжаление, това не се случи. Младите политици от Великото народно събрание изчезнаха, няма ги вече в парламента. Само Янаки Стоилов остана. Но той не поема голяма отговорност. И това поколение от 30-годишните, което беше във Великото народно събрание, то изцяло се провали, не се осъществи така, както съдбата го беше предопределила. И усещането, че всичко е едно и също продължава да ме следва. И днес виждам ситуации, които вече съм преживял.

- С какво ни помага това препускане в приемането и актуализирането на закони?
- Със сигурност има поне две неща, които винаги се случват по един и същи начин. Ограничава се свободата за действие на човека, ограничава се неговата предприемчивост. Ние непрекъснато правим закони, които забраняват нещо, а не които разрешават какво да се прави. Лично моето политическо убеждение е, че трябва да се предостави възможност на българина да прояви своя интелект и своята предприемчивост. А е точно обратното. Всеки ден се измислят нови правила, които да ограничат възможността на българина да се изяви и да оцелее в съвременните условия.

- Но това, какво управление е?
- Аз така си представям управлението. Като поведение на даден човек и даден народ, който има представа накъде да върви, а управлението чрез законодателството и чрез всякакви други мерки, трябва да го вкарва в този път, който е определен. Човекът трябва да бъде свободен, а у нас законите са непрекъснати пречки по пътя.

- А трябва ли да променим основния си закон – конституцията, каквито гласове се чуват напоследък?
- Няма какво да се променя на конституцията. Вероятно има някакви несъвършенства, няма съвършена конституция в света. Да оставим това, че най-големите държави, нямат конституция. А американската конституция съдържа само 7 точки и 140 поправки на тия 7 точки. С това се иска народът да бъде използван, да предпочете промяна на конституцията, за да се извършат две основни поправки – да може да се продава земя на чужденците и да не пише, че сме парламентарна република. Второто вече се изживя, видя се, че царство няма да станем. Голямата цел е, да може да се продава българска земя. Това е подмолният камък, който се крие в исканията за промяна.

- Но можем ли да си го позволим?
- Заради хиляди исторически причини, не можем да си позволим да разрешим купуването на земя. А и България е толкова малка, че в съвременните условия може да бъде купена от един човек даже.

- За първи път имаме президент, който е богат човек, който е прагматик. Ще успее ли да се реализира обаче като успешен държавен глава?
- Мога да взема отношение само като човек, участвал в изработването и подписването на конституцията. Българската конституция не е заложила такъв тип президент. Тя е заложила това да бъде приемлива личност, много известна, с некрайни политически виждания, която да обединява различните институции и слоеве в обществото. Тя трябва да бъде популярна и с качества на интелектуалец. Повечето европейски страни, точно такива хора избират за президент. Не знам какво ни помага това, че президентът ни е богат и че няма политическо минало или няма политически виждания. Българската конституция е заложила точно обратната визия. А и президентът не влияе по някакъв начин на събитията, той не може да бъде корумпиран, така че какво значение има дали е богат или не. Богати хора трябва да влизат в изпълнителната власт и вероятно в народното събрание.

- А защо се появиха тези атаки срещу Първанов и Марин? Какво целят те?
- Атаките са срещу Първанов. Марин е само, да кажем повод, за да бъде атакуван Първанов. Аз не изпитвам някаква симпатия към който и да е. Имам представа как Първанов стана председател на БСП, защото бях член на висшия партиен съвет и участвах в конгреса, на който той стана председател, за него изненадващо. Имам голяма представа как стана президент, защото пак бях член на висшия партиен съвет и участвах в политическия живот на партията, която го излъчи. Не ни прави чест, защото 10 години от живота ни минаха с този президент. И не ни прави чест, атаките да бъдат, след като вече не е. Къде бяха тези негови критици преди? Президентската институция е такава, че може спокойно да бъде критикувана. Това, че го критикуват сега, само показва лоша култура.

- Но защо се породиха тези атаки?
- Мисля, че желанието на Първанов да се върне в политиката, предизвика тия опити да бъде дискредитиран. Вероятно има някакви виждания за изпълнителната власт. И оттук нататък трябва да гледаме на Първанов като на човек, който може или не може да бъде министър-председател, нищо повече. Неговите политически амбиции малко напомнят руския вариант, а не другите модерни европейски държави, да кажем и САЩ, където президентът се оттегля с достойнство, става някакъв ментор в положителния смисъл на думата, поучава политически лидери и държавата му осигурява условия за това, достойно да продължи по някакъв начин участието си в обществения живот. Така е навсякъде в света.

- Симпатизираш ли на управлението на Бойко Борисов, който е всенароден любимец?
- Аз се съобразявам с реалностите. В момента Бойко Борисов е министър-председател на България, а инж. Николай Иванов е кмет на Враца. Днес нямам такава голяма връзка с политическия живот, но мисля, че и на двамата трябва да се помага. С какво провала на новия кмет ще помогне на града и с какво провала на Бойко Борисов ще помогне на България? Онези хора, от които зависи осъществяването на политиката на Бойко Борисов, трябва да помагат за това. Виждам, че си има някакви проблеми, виждам, че не е подготвен за това, което трябва да върши. Виждам, че със закъснение осъществява онази форма, която беше необходима на България, за да влезе в някакъв ред, а тя е, условно да я наречем, някаква форма на диктатура. Мина й времето. Тази диктатура трябваше да бъде осъществена по времето на Иван Костов, който трябваше да изкара още един мандат и да осъществи диктатура не от политически тип, а от икономически, т.е. да се наложат правила на играта. Само дясна политика, би могла да осъществи такъв порядък. В света е известно, че хората с консервативно мислене създават, а хората със социално мислене разпределят.

- Ще изкара ли мандата си това управление и какво ще бъде следващото правителство след провеждането на парламентарните избори?
- Президентските избори показаха, че можеш да постигнеш каквото поискаш в България, благодарение на технологията на изборите, а не на желанията на избирателите. Ще има нови участници, това е безспорно. Търсят се нови коалиционни форми. Опитът показа, че не помага управлението на една единствена партия. Мисля, че следващото правителство ще бъде коалиционно, изискват го обстоятелствата. И този, който е създал продукта Бойко Борисов, сега ще създаде нови един-два продукта, които ще участват в изборите и ще ги спечелят.

- Има ли потенциал в сдружението на Меглена Кунева?
- Вероятно това е единият продукт. И той сигурно е създаден във Вашингтон или в някоя европейска столица.

- Но каква е голямата цел. България ще се развива ли като европейска държава?
- Моята теория е, че ние от 3 000 години живеем на тази земя. Никъде не сме ходили и отникъде не сме идвали. Ние сме с манталитет на антидържавно устроени хора. От една страна държавата, това сме самите ние, от друга страна, държавата това са парите от нашите данъци. Предоставяме ги на една група хора да управляват тези пари от наше име. Това е държавата. Държавата, която сме ние, и онази, която управлява парите, са в постоянен конфликт в България. Начинът ни на мислене поражда тази държава, която имаме. И българинът се намира в постоянна колизия между себе си, като държава и ония, които е упълномощил да управляват.

- Но защо не се променяме?
- Ами то е, защото българската православна църква не се променя и защото образованието ни, откакто съществува, не се променя. Ние продължаваме да учим историята на света отпреди 150 години. Такива открития станаха в световната история, които доказват, че човечеството се развива по друг начин, но ние продължаваме да го изучаваме по рибния буквар на Петър Берон.

- Звучи песимистично, а какво те зарежда с оптимизъм днес?
- Аз съм умерен оптимист, което си е направо песимист. Мисля, че трябва да си пазим песимизма за черни дни, защото ще ни потрябва. Начинът, по който се развиват нещата, не вещае добро в близките 10 години. Но, като цяло съм оптимист. И си мисля, че България я чака голямо бъдеще. И, че съвсем скоро, когато се отворят границите между нас и съседните страни – Гърция, Румъния, Албания, Сърбия, общността на тракийския народ ще се изяви. Това ще ни даде възможност да стигнем до корените си и тепърва светът ще преоткрива българите като народ и ще си даде обяснение защо сме такива.

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар