Старо село е малко, но с прекрасна природа

Името на Старо село произлиза от това, че то е било най-древното в района. То е малко, но пък за сметка на това китно и с прекрасни природни гледки. Настоящият кметски наместник Сашо Христов от януари подкара третия си мандат като управник на мездренското селце. В момента жителите му наброяват едва 136 души и за съжаление малко по малко намаляват.

Останалите обаче си спомнят с умиление годините, прекарани там. Младите отдавна са напуснали населеното място, избирайки да създадат дом в по-големите градове, където имат перспектива. Местният първенец с тъга споделя, че хората, които са решили да се върнат там или пък такива, които искат да си купят къща, се броят на пръстите на едната ръка. Преди време в селото се заселил англичанин, но не живял дълго и се върнал обратно в родината си, защото се разболял. Тъй като имотът му в момента пустее, бил принуден да го обяви за продан, каквато е и съдбата на немалък брой от останалите къщи.

Христов разказва, че преди години староселците са били близо 1 060. Семействата са били многодетни. Сега обаче повечето от хората са самотно живеещи. Роднините им ги посещавали в събота и неделя, някои дори един път в месеца. Селцето живва единствено на празника му - 6 май и през летния период, когато внуците идват да прекарат ваканцията си. Дойде ли есента, отново всичко замира.

Кметският наместник определя предишния си мандат като сравнително слаб, най-вече в последните две години от него. Повечето от недовършените неща тогава са заложени в новата му управленска програма.

„Така се случи. Отделиха се повече средства за други населени места и за някои от селата остана по-малко”, допълни Сашо Христов. През следващите 4 години той си е поставил доста цели и е изпълнен с надежда, че всичко ще мине „по мед и масло”.

Въпреки малкото жители, селото си има пенсионерски клуб. Помещението е ремонтирано преди 2 години, но има още работа по сградата за довършване, поясни кметският наместник.

Местното училище, което е закрито преди години, е построено през далечната 1894 година. Преди това е имало друго школо, което се е намирало до църквата, която и до ден днешен се е запазила. Най-старото училище пък е било изградено през 1860 година. До 70-те години на XX век то е функционирало, но след това затваря врати. В селото няма детска градина, тъй като и тя е затворена заради липсата на деца. Читалището също отдавна не работи. Книгите от местната библиотека пък са дарени на мездренската.

Кметският наместник на Старо село разказва, че от това, което е чел в записките на отец Димитър разбира, че населеното място е съществувало още от тракийско време. Намирало се е непосредствено до река Искър, но впоследствие било изместено. Там е имало тържище и път, по който са преминавали много турци. Според историята, староселците се преселили, за да не влизат в конфликти с тях. Именно така било създадено и китното селце. То е разделено на две части – малкия и големия град. В началото къщите са били едва 20-ина. В годините броят на жителите и постройките нараствали бързо. Има запазени пещери там, където навремето е било тържището. Основният поминък на хората бил отглеждането на овце и лозарство.

От записките на отец Димитър става ясно още, че в Старо село е имало преселници и от Македония. По негови данни църквата в селото „Св. Георги Победоносец” датира от 1270 година. До момента не е обявена за паметник на културата, води се все още действаща. Наскоро е направена реконструкция на покрива на светата обител. От основен ремонт се нуждае и камбанарията край църквата. Набирането на средства обаче е трудно, а държавата е абдикирала от задълженията си, споделя Сашо Христов. В храма имало и балконче, на което църковният хор преди време е пял песни. През 1992 година крадци го нападнали и обрали всички икони. Около църквата някога са се издигали първото училище и общината, но сега пространството пустее.

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар