1-ви туристически поход "Аз обичам северозападна България"

Започнахме една инициатива – походи под надслов „Аз обичам северозападна България“. Първият беше тази събота в скромен по численост, но за сметка на това качествен по съдържание състав, който се надявам да расте с всеки изминал път.

Решихме, че на уседналия живот трябва да се наложат някои ограничения и планирахме един преход, който ни е на ума от доста време – Петрохан / Исторически път / Бракьовци / Брезе. Та днес думата ни ще бъде да ви покажем какви ги свършихме, ние трима въодушевени младежи, по време на тази приятно прекарана събота и да се опитаме да ви запалим да се присъедините към нас следващият път.

Малко думи за организацията. Към днешна дата има едно свлачище по пътя за Петрохан, между разклона за Бракьовци и Гинци. Поради това проходът е затворен за МПС с маса над 3.5 т. Просто на това място половината платно го няма. Това налага някои ограничения, в случай, че решите да тръгнете по нашите стъпки и да повторите похода ни. Основното е, че най-ранната маршрутка, която тръгва от София и минава през Петрохан (за Берковица и Вършец) тръгва в 10.20 от автогара София-Север. Подписвам се под това, въпреки че в интернет можете да намерите подвеждаща информация за транспорт тръгващ в 8 от централна автогара.

Бъдете точни, хубаво е даже да сте по-рано на място, защото шофьора има навика да тръгва 2-3 минути по-рано. Пътуването беше даже по-комфортно от очакваното, климатика бичеше на 6! На Костинброд се качи е голяма компания момчета, от техникума предполагам, и се понатъпкахме всички, но това беше само до разклона за Годеч, където те слязоха явно за да направят един плаж на басейна на Балач. Продължихме пътуването с една друга туристическа компания, която беше планирала да направи прехода Гинци-Зимевица.









11:45 вече бяхме на прохода Петрохан и наизвадихме фотоапаратите за първите снимки. По план направихме един обяд при чешмата зад паметника на Георги Димитров и Васил Коларов. Намерихме си една шарена сянка и всеки извади каквото беше донесъл. Ако някой от вас не е изпитал удоволствието да хапва на тревата сред природата наистина не знам как е живял до сега. Всички останали, знаете за какво говоря.





Това е нашата гордост. Ако се чудите какво сме снимали тук, това е пълната липса на отпадъци след края на обяда ни. Поехме по Историческия път – същинската част на нашия преход. А той се нарича исторически, защото през 1923 г. Георги Димитров и Васил Коларов са минали по него по време на септемврийското въстание и така е останало името му по време на социализма и до днес.

Само за статистиката прехода е 18 километра и на нас ни отне 4 часа и 45 минути без да бързаме въобще и с една почивка около половин час.

По Историческият път могат да ви доведат както любовта към Балкана, така и едно напълно побъркано GPS устройство. Нашият случай беше ясен, чакахме деня с нетърпение да се качим на Петрохан, но по трасето не липсваха и представители от втория тип. Мустакат чичко със сравнително нов Мерцедес с немска регистрация и мръсна газ вдигаше пушилка по черния вече път. В крайна сметка историята приключи добре и човека се усети по едно време и сви по обратния път. В интерес истината обаче пътят е съвсем проходим и може да се мине и обикновен автомобил. Коловози има само на 1-2 места, но има достатъчно място да бъдат заобиколени. Все пак не препоръчвам да се качвате по маршрута от Бракьовици нагоре към Петрохан ако държите на боята на колата си. Пътят някога е бил асфалтиран, но сега настилката на повечето места е чакъл и има опасност ако забуксувате леко да се самозамерите с камъни. Но отгоре надолу няма грижи. Има на 1-2 места навели се над пътя храсти, но не са болка за умиране.

Имахме късмета да случим на време. Беше облачно и слънцето не ни пречеше. Даже около час може би вървяхме под съпровода на леки пръски много слаб дъждец, който действаше по-скоро разхлаждащо и ободряващо.

Още в началото на похода попаднахме на едно приказно място. Иглолистна гора, сякаш садена по конец, завършваше в малко поле от прекрасни лилави цветя. С риск да се изкажа неподготвен ще предполага, че са били лавандули. Надявам се обработката над снимките да е била поне малко сполучлива, че да успее да ви предаде какво всъщност наистина виждат очите. Така или иначе съветвам ви да отидете да го видите няма така красота.













След като минахме през това прелестно място от дясно се появи долината на село Гинци. Сетихме се за нашите съратници от сутринта, които бяха тръгнали към Зимевица. Маршрутът има би следвало да идва точно откъм дъжда. Ние обаче си имахме жив метеоролог в групата и дъжда явно се уплаши и спря. Къщите до пътя за Бракьовци са малко, но впечатление ни направиха тези две – едната заради надписа, а другата заради знака и уличната лампа, която се изненадахме да видим на това място.


По график пристигнахме на табелата, указваща пътищата за Бракьовци и за Историческия път. Няма как да не минем без обща снимка на това ключово за похода място.




Няма да ви казвам как закрепихме апарата, за да се снимаме всички.



Последва още едно хапване и още поредица снимки. А имаше какво да се снима.

За сведения на пътуващите недотам активни пешеходци, предпочитащи удобствата на автомобилите е важно да се спомене, че пътят между Бракьовци и Брезе, макар да е черен наскоро е пооправен и може без притеснения да се мине с кола. Само пазете животинките.







Това е финала на нашето пътуване – местността Бахчата в село Брезе (най-западната му точка), откъдето си хванахме автобуса за Своге и от там за София. А в него с изненада за нас срещнахме нашите приятели от сутринта, които явно не бяха срещнали нашата слука да изпълнят маршрута си като нас до Зимевица.



Още снимки от пътуването можете да видите тук. Карта и план на цялото пътуване има тук. Ако искате да повторите нашите стъпки и имате въпроси с радост ще се опитаме да сме ви полезни – пишете ни тук.
Иначе сте добре дошли на втория поход „Аз обичам северозападна България“, който е още във фаза идеен проект и когато сме готови ще пуснем информация по обичайните комуникационни канали.

Прочети още за , , , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

4 коментара

  1. Чудесен преход! Поздравления!
    Минавала съм оттам само с кола, нагоре преди 10 години. Беше леко притеснително, пеша, като вас, или с колело сигурно е значително по-удачно. Случили сте на страхотен сезон, лятото всичко е изгоряло от слънцето и не толкова колоритно. За цветята - не са лавандули, лавандулата расте на закръглени туфи.

  2. Бройте ни за съмишленици в организацията на следващия поход ;) измислете дата

  3. Кога ще е следващия поход?

  4. Следващия го изпуснахте за малко. Беше е в събота - http://www.naseverozapad.com/2012/07/2_15.html

    Третият ни поход ще е на 25.08 и още е в процес на планиране. Така, че наминвайте от време на време и няма да го пропуснете :-)

Напиши коментар