Лехчево е пълно с история, необходими са ентусиасти

Усилен труд кипи в центъра на монтанското село Лехчево. Ремонтират се сгради, строи се площад, а хората са поели към нивите и градините. Четири патрулки на полицията са спрели на мегдана, униформените ходят напред-назад, но селяните сякаш не ги забелязват. Свикнали са наоколо да се навъртат полицаи и дори не питат какво се случва.

Преди 18 години най-голямото село в община Бойчиновци беше арена на един от емблематичните сблъсъци между групировките. В зората на демокрацията 3-ма души намериха смъртта си в местната кръчма.

Датата е 18 септември 1994 година. Младите хора в Лехчево не помнят какво точно се е случило, но по-възрастните знаят и няма да забравят изживения ужас.

Трима души са убити, когато бандата на Юлиян Кисьов заедно с добре известния Павел Петлев напада кръчмата в монтанското село. Конфликтът тлее от години. На бизнесмените в Лехчево им е писнало да се разправят с яките момчета, а и селяните пропищели от тях. Те дори започнали да се въоръжават и да се готвят за война. Щабквартирата на местните била в Градешкия манастир.

Стрелбата става неочаквано, към 22 часа, след като Юлиян Кисьов нахълтва в заведението и плаши с масови убийства местните. Апашът иска до разсъмване да му бъдат предадени 1 500 германски марки откуп. Вместо да позвъни на телефон 166, кръчмарят Теодоси Йорданов набира номера на врачанската охранителна фирма “Империал”. Частните гардове обаче не успяват да дойдат навреме, куршумите се изсипват като дъжд. Първият изстрел на изнудвачите улучва кръчмаря Теодоси в крака.

Юлиян Кисьов, съучастникът му Иван Станимиров от София и случайният клиент на заведението Йордан Станков падат убити в престрелката между разбойниците и нарочените за техни жертви. Емблематичният бандит Павел Петлев избягва от местопрестъплението, преди да пристигне полицията. По-късно е открит и разпитан, но освободен, след като дава показания. След едногодишно разследване делото “Лехчево” е прекратено, защото главните виновници са мъртви.

Това е историята, според данните от официалното разследване. За хората вечерта на 18 септември преди 18 години е била най-страшната в живота им. Днес се опитват да забравят и четат за това само в книгите на криминалните журналисти от централните вестници, които събират историите на прехода.

А патрулките преди дни били изпратени заради апаш, изкупувал нелегално метали. Полицията го спипала, конфискувала железата и между другото ченгетата успели да открият и стотици кутии нелегални цигари.

Животът на местните хора вече не се върти около стрелбата от 1994, нито около днешните бандити, които пробват да припечелят по нечестен начин. Днес хората в полското село просто искат да живеят спокойно, да гледат нивите и градините си, да пращат децата си на училище и да ходят по асфалтирани и чисти улици.

Няколко мъже седят на пейка пред един от магазините и не свалят поглед от ставащото на площада.

„Това ми е контролната комисия, селският парламент”, усмихва се кметът Иван Викторов. Пенсионерите строго наблюдават работата на строителите, които санират сгради и редят плочите на мегдана. Намират кусури и веднага споделят с кмета.
„Проектът не може да се променя. Одобрен е и парите са от Европа. Изпълнява се точно. Ако искаме още нещо, ще го правим с наши средства, но след приключването. Сега инвестицията е 403 000 лева”, споделя селският първенец.

А площадът с цветните алеи, детската площадка и пейките трябва да е готов до началото на септември. Според кмета, обаче, срокът няма да се спази.

„Изтегляме го седмица напред”, усмихва се той. Обещал е на 25 август за панаира в селото всичко да е като по конец.

Иван Викторов е кмет за първи мандат на най-голямото селище в община Бойчиновци. Седем души се борили да управляват Лехчево. Викторов, който тръгнал в битката с подкрепата на РЗС, и кандидатът на ГЕРБ Чавдар Тончев стигнали до балотаж. С 54% от гласовете Викторов печели. Опонентът му обаче участва в работата на кметството. Именно Тончев и хората от неговия щаб закачили на сградата на управата огромен плакат с обещанията, които е дал на хората спечелилият изборите.

„Не се сърдя, напротив, хората трябва да помнят какво съм им обещал и съм благодарен на Чавдар, че сложи това табло. И аз не трябва да забравям, защото тук не прощават на тоя, който не изпълнява обещанията си”, категоричен е кметът.

В Лехчево работят и детската градина, и училището. В забавачката има близо 100 деца, а в школото са малко над 200 ученика. Тук учат и децата от съседните села, а общинският кмет Светлин Сретениев, бивш учител, иска школото в Лехчево да обучава деца до XII клас. На 15 септември в първи клас ще влязат 13 хлапета, но догодина ще са около 30, защото в Лехчево се раждат деца, младите хора работят, успяват да живеят прилично и остават в домовете си. Доста са и тези, потърсили прехрана зад граница, но рано или късно се прибират, споделят старците от селския парламент. Те се ядосват, че младите не познават историята на мястото, където са родени, а повтарят небивалиците, че в този край живеят бедняци, мързеливци и мрънкачи.

„Странни хора сме, не сме научени да се гордеем, а само се оплакваме. Турци и гърци правят от всяко камъче история и събират тълпи туристи да го показват, а ние само се оплакваме”, недоволни са старците.

А Лехчево има с какво да се гордее. Сега в селото живеят 1 800 души, а са били 5 000 човека.

„Това е нормално. Светът се отвори, всеки търси прехрана и реализация. Нали това беше целта, не да усядаме, а да обикаляме света и да видим как живеят белите народи. После да се връщаме при корените си”, коментират мъжете от контролната комисия.

А корените на Лехчево наистина са дълбоки.
Името на селището е известно най-рано от 1483 година – фигурира в регистри на Никополския санджак под името Лефчева. Предполага се, че първоначалният вариант на името е Лесчево като производно от леска. Според гръцкия историк Херодот, които е живял през V век пр.н.е., между река Дунав и Стара планина живеели тракийски племена – гети, мизи и трибали, което ни дава основание да считаме, че родствените корени на жителите, населявани в далечното минало района на село Лехчево, имат тракийски произход, проучили местните историци и краеведи. Редица археологически паметници потвърждават правилността на това основание. Характерни за селото са могили – гробници, които макар и все още непроучени, напомнят за тракийските предшественици.

Значителни са паметните знаци от римското владичество в района на Лехчево. Те са свързани предимно с името на римския император Константин І Велики, който царувал от 306 до 337 година в продължение на 31 години. На югоизток от Лехчево в местността Рибине, където тече река Рибине, в красива и природно защитена долина, се намира местността Цар Константин. Тя представлява от три страни отвесно отсечена скала висока около 60 метра, повърхността й е равна и заема площ от 8 до 10 декара. В района Калето, на южната отвесна стена на скалата, се намира Царската дупка – издълбано в скалата елипсовидно помещение. В дъното му имало издялано каменно легло, на което според преданието е почивал цар Константин.

Легенда, предавана от векове на векове и от уста на уста, гласи, че дълбоко под повърхността на Калето, в рамките на укрепената скала, която носи името на цар Константин, се намира обширно подземие, което служело за монетен двор за сечене на монети за нуждите на императорската хазна и за работилница, в която се изработвали сребърни и златни украшения и накити за царското семейство и придворните големци. Преданието говори, че в това подземие се намирала изящно изработена златна статуетка в цял ръст на царица Елена, седнала в златна колесница с конски впряг.

Извън укрепената местност Калето, около 100 метра на юг, се намира входът на Мечата дупка. Това е тясна пещера, дълга около 21 километра. Легендата разказва , че краят й завършва със замаскирани в земята железни врати – таен изход до брега на река Огоста. На повърхността на терена в началото на Мечата дупка са разкрити амфитеатрално изрязани в полукръг в меката каменна стена три-четири редици столове, наричани Берберските столове. От това място се разкрива великолепна гледка към красивата долина на река Рибине.

И история, и география има в Лехчево, трябват обаче ентусиасти да я разказват и да предизвикат любопитството на тези отдалеко, твърдят старците от селския парламент и се надяват да доживеят това време.

Вестник Конкурент

Прочети още за

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

4 коментара

  1. Какви са тези глупости ? Дето пишете.Кой ви плати за тази помия?
    1.Плаката е поставен от Цветан Каменов Денков дори brv го отразиха това.
    2.Какво общо има 1994 с сега ???
    3.Лехчево не наброява 1800 души.
    Моля ви проверявайте някой неща преди да се излагате!!!

  2. За другото не знам, но в википедиата пише че 2010-а е било 1876 човека.

  3. Absoliutna POMIAAAAAAAAAAAAA!ISTORIQTA SPORED OFITZIALNOTO RAZLEDVANE... ABE Q SI GLEDAITE RABOTATA I NE PI6E6E GLUPOSTI,SMOTANQTZI KAK VI NE OMRAZNA DA LAJETE I TO SLED TOLKOVA GODINI!

  4. Лехчево е велико село с прекрасни хора. Живях там и го знам!!!!

Напиши коментар