Почетоха героите от битката в Рашов дол

За поредна година мездренското село Люти брод събра стотици родолюбци, за да отдадат почит на загиналите за свободата на България. Празникът започна още вечерта на 2 юни. В центъра на селото повече от 30 години се организира митинг-заря. Официални гости бяха кметът на Мездра Иван Аспарухов, кметове на населени места от общината, местни жители и техни гости.

На следващия ден в местността Рашов дол беше направена възстановка на последните боеве на оцелелите четници на Христо Ботев. И тази година десетки жители от градчета и села от Искърското дефиле, Враца и София се изкачиха по тясната планинска пътека, за да станат свидетели на пресъздаването на геройството на въстаниците. Официални гости бяха заместник-кметът на Мездра Генади Събков и кметове на населени места в Искърското дефиле.

Свещеник прочете имената на загиналите в Рашов дол Георги Апостолов, Антон Македончето, Ганчо Стоянов, Филип, Андрей, Георги, Никола, Димитър, Гаврил, Нинчо, Петко Цолов, Герго Кьопчев и две овчарчета от Люти брод. Историята мълчи за фамилните имена на някои от четниците, но поколенията помнят героизма им.

“Всяка година нашият народ тръгва към паметниците и лобните места на падналите в бой за свобода, за да изрази своята почит и признателност, да даде равносметка на извървения път. Като завършек на Априлското въстание и битките срещу отоманското робство тръгна и легендарната Ботева чета. От Козлодуй до Вола тя води непрестанни сражения, събужда раята и крачи към своето безсмъртие. А в нашия Врачански балкан спря да тупти най-преданото и прекрасно сърце, на най-вдъхновения певец на революцията - Христо Ботев.

В тези героични и страшни дни на 1876 година целият Искърски край се готви с кръвта си да впише героичната летопис на Априлското въстание. Последните гърмежи срещу турското робство са изстреляни от това историческо място – Рашов дол”, каза в словото си кметът на Люти брод Иван Коцев, който е основен организатор на честването.

Местният първенец разказа историческите събития, които по-късно бяха възпроизведени от жители на селото. След като Христо Ботев е застрелян на Вола, оцелелите четници решават да преминат Искър при Люти брод и оттам да поемат из дебрите на Стара планина. С първите лъчи на утрото на 3 юни 1876 г. въстаниците, които са близо до природния феномен Ритлите и кошарата, смятат все още, че могат да намерят спасителния брод към свободата. Но след неравен бой загиват 12 четника начело с Георги Апостолов, един от помощниците на Войводата. С горещата си кръв, пролята в Рашов дол, те отбелязват епилога на Ботевата епопея, завършека на една героична летопис. Турците отсичат главите им, забучват ги на колове и тръгват по селата, за да всяват ужас и страх. Но в село Скравена се намират достойни българи, които откупват главите на въстаниците.

И там е извършено най-тъжното погребение в България. Жени измиват главите на бунтовниците, увиват ги в бяло домашно платно, запалват им свещи и ги погребват като свои родни чеда. Турците гледат слисани и занемели свещения обряд. Те са ужасени, защото най-после разбират, че хора, които почитат своите герои, белия цвят и светлината, не могат повече да бъдат роби.

По време на възстановката в Рашов дол Балканът се разтресе за пореден път от гърмежите на пушките и десетки потресени и същевременно възхитени зрители станаха свидетели на героизма в паметната битка преди 136 години.

“Винаги ще помним тези събития и загиналите за нашата свобода, винаги ще ги носим в сърцата си, защото тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, каза Иван Коцев, цитирайки войводата поет. Възстановката на последната битка на четниците при Рашов дол е традиция, която продължава да поддържа българският дух и ще се почита винаги.

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар