Дворчето на баба Бонка грее във всички цветове

Зокумът е храст или дребно дърво от региона на Средиземноморието. Естествените му местообитания са бреговете на полупресъхнали реки и малки поточета. Наричат го още закум, зукум, лян. Латинското му название – нериум олеандър, само показва, че се нуждае от много влага. Цъфти в различни цветове – бяло, розово, червено, жълто и други.

73-годишната Бонка Митова от мездренското село Руска Бела е превърнала двора на къщата си в истинска средиземноморска райска градина. Въпреки че цяло село я знае като жената с най-красивата градинка в селото, бабата не обича да се хвали с двора си. Прави го за собствено удоволствие. През лятото цветето се държи на слънчево и проветриво място. Полива се често и обилно с хладка вода и се подхранва с тор за цветовете. Младите растения се прехвърлят в по-големи съдове, преди корените да са излезли извън пръстта. При смяната се изрязват част от власинките и по-дебелите корени. Зокумът се отглежда масово в някои райони у нас и краси балкони, стълбища и входове през лятото.

„Много обичам цветята. Те ми дават живот. Приятно ми е сутрин, като стана, да отворя прозореца и да си погледна красивата градинка. Още със ставането тръгвам да се грижа за цветята си. И така цял ден, до вечерта”, разказва баба Бонка.

В грижите за зокумите активно се включва и нейният старец. До преди 10 години двамата живеели в апартамент във Враца, което не позволявало любителката на красивите храсти да гледа много растения. Чак когато семейството си купува къща в мездренското селце Руска Бела, където се премества да живее, баба Бонка развихрила цялата си фантазия. Дворчето било в окаяно състояние, нямало никакво цвете, никаква зеленинка.

„Малко по малко се захванах да се грижа за градинката. Започнах да садя зокумите в тенекии и да ги подреждам в дворчето. В апартамента във Враца гледах само няколко по-големи саксии, защото нямаше място за повече, но сега мога да си позволя колко си поискам”, смее се весело бабата.

В момента Бонка Митова има над 30 съда със зокуми в най-различни цветове. Някои са й подарък от нейни приятелки и роднини в чужбина, които, щом се върнат от някъде, винаги й донасят по някоя чепка, за да си попълва колекцията.

„Много хора са ме карали да им продавам, но не искам. Иначе подарявам на близки и познати с радост. Не искам да правя никаква търговия с това божествено растение. Всяко едно храстче, което гледам, си го обичам. Това си е моята любов, моята страст към цветята. От малка съм такава, а и се гордея с градинката си”, разказва 73-годишната пенсионерка.

Казва, че не й е толкова трудно да се грижи за тях, а и го прави с удоволствие. Всеки ден почиства листата, които са изсъхнали, а легените, в които са поставени съдовете със зокумите, се пълнят с вода всяка седмица. През зимата цялата райска градина се сваля в двете мази на къщата. Когато термометърът покаже по-сериозни минусови температури, бабата пали им печката, за да ги запази живи до следващата пролет.

Вестник Конкурент

Прочети още за

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар