6 годишно момиче преплува Дунав

В събота в преплуването на Дунав, проведено в района на комплекс “Рай” в Козлодуй, се включиха близо 60 души на възраст от 6 до 67 години. Проявата, чието първо провеждане е преди 50 години – през 1962 г., беше организирана от АЕЦ „Козлодуй” със съдействието на общинската администрация. Плуването не е със състезателен характер.

Участниците бяха откарани с лодки до средата на реката, където беше даден стартът на преплуването. Справилите се с предизвикателството да преодолеят разстоянието до брега финишираха в района на почивен комплекс “Рай”. За безопасността на плувците се грижеха спасители с лодки, оборудвани с всички спасителни пособия, осигурен беше и медицински екип.

Заместник-изпълнителният директор на АЕЦ “Козлодуй” Мария Илиева връчи на участниците грамоти и сувенири.

„Поздравявам всички смелчаци, които се включиха в преплуването на Дунав. Изпитвам специални сантименталности към него, тъй като съм израсла край реката. Масовото й преплуване е традиция и се радвам, че има приемственост, която трябва да продължим”, каза Мария Илиева в словото си.

Най-малката участничка беше 6-годишната Мария Николова, а най-възрастният – Захари Бояджиев на 67 години.

Първото масово преплуване на Дунав се провежда през 1961 година край Видин. От следващата година – 1962-а, то се прави във всички окръжни градове и по-големи селища по поречието. Организатори бяха окръжните комитети на БСФС и ДКМС, а цялото мероприятие минаваше под шефството на вестник „Народна младеж”. В Козлодуй всичко се подготвяше от футболно дружество „Ботев" и морския клуб.

Огнян Панов: Бях на 11, когато преминах реката
Огнян Панов е треньор на клуба по ветроходство към АЕЦ „Козлодуй” и изключително всеотдаен спортен организатор. Ето какво сподели той.

Участвах в първото масово преплуване на Дунав при Козлодуй през 1962 г. То се проведе в началото на август. Бях на 11 години, най-малкият участник. Спомням си, че имаше много участници от Козлодуй, тогава още село, и от целия Врачански окръг. Отговорникът на рибарите осигуряваше между 5 и 7 рибарски лодки с гребец и спасител, които трябваше да са много добре подготвени и оборудвани с въжета, плавници, спасителни пояси, аптечки.

Всяка лодка се грижеше за сигурността на не повече от 5 човека, а групата трябваше да бъде с равностойни възможности. Участието в тази проява беше по желание, попълваше се само стартов лист. По-късно разбрах, че родителите ми са подписали декларация за риска, който поемат, като ме пускат.

Преплуването започваше в събота в 10 часа. Катер изтегляше лодките до румънския бряг, за което имаше специално разрешение. Всички слизахме на брега и след команда от катера скачахме във водата. Обикновено плувахме пред лодката, която ни осигурява. Спомням си, че течението почти до средата на реката беше много силно.

Преплуването нямаше състезателен характер, но най-добрите излизаха на брега от 100 до 250 метра над пристанището. Много рядко някои лодки излизаха трудно под пристанището. Аз плувах в последната серия чак привечер, с мен беше Димитър Паунов. На излизане от реката получих грамота за участие в преплуването и награда за най-малък участник. Изобщо не ме беше страх.

Спомням си, че в неделя имаше силен вятър. Със Сашо Виденов бяхме в лодките, които бяха теглени от катера. Пред „Златната” се скъса въжето на първата лодка и двамата с гребане изтеглихме 7 лодки до пристанището. Оттогава се чувствам и активист на морския клуб.

Дълги години преплуването продължаваше и в неделя до обяд. Както и сега, всички участници получаваха обяд в ресторант „Радецки”. Баща ми беше един от организаторите, а тогава на катера вече работеха Кузман Николов и Кръсто Липовянов. Когато бях на 14 години, за двата дни три пъти преплувах Дунав. По това време започнаха да се включват и други мои връстници. Участвах, докато влязох в казармата.

Много години идваше един автобус от футболно дружество „Левски”, от телевизията, тогава беше само БНТ, и от други селища от окръга, които, за разлика от нас, са тренирали в плувни басейни. От ЦСКА и Враца плуваха при Оряхово, където участъкът е по-тесен. От 1974 г. участвах в организацията вече като началник на морския клуб.

До 1990 година водех деца и юноши за участие в окръжни първенства по плуване в Мизия, Кнежа, Бяла Слатина, Мездра, село Бърдарски геран. С многобойците се пробвахме в плуването и на ученическите игри. Правехме много плувни лагери и постигнахме успехи в морския многобой. Помагам, както много от сегашните лодкари и спасители, също записали много преплувания като младежи. От доста отдавна румънците не позволяват да се слиза на техния бряг, затова, според мен, сега преплуването на Дунав е много по-лесно, а от няколко години, както няма и вода, е още по-лесно.

Мога да твърдя, че никога по време на преплуването край Козлодуй не е имало инциденти и нещастни случаи. Традицията продължи спортният организатор на клуба по физкултура, спорт и туризъм „Първа атомна” Кирил Липовянов, дано я съхрани и Христо Трифонов, подкрепен от ръководствата на секция „Плуване” и плувен клуб „Атомик”, а участниците да са много повече и да не остаряват!

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар