Преди повече от век войвода довел чехи в село Войводово

Войводово е основано от преселници от Банат – чешки и словашки протестанти и банатски българи католици през далечната 1900 година. Днес кметският наместник Марина Ненова с увлечение разказва на гостите на мизийското село историята.

„Предполага се, че някъде около 1900 година селото е създадено от заселници – основно чехи от Банат. Според историята, която се смята за истинска, преселниците са доведени от войвода, откъдето идва името му. В днешни дни все още са запазени потомците на голяма част от някогашните преселници”, разказва управничката.

Ако не е запознат с историята на Войводово, човек би го приел като най-обикновено село с 200-те души, които живеят в него. Както в повечето по-малки села, и тук младежите се броят на пръсти. Най-напред в очите на гостенина се набива странната и интересна архитектура на старите къщи. Те са строени по начин, чужд на местните хора – на един етаж, дълги и проточени навътре в дворовете. Покривите им са двускатни и доста стръмни. На по-големите сгради, обикновено двуетажни, пък са със сложни чупки.

В иначе малкото село има прекрасен детски център към местното читалище, в който малчуганите от селото се събират, за да поиграят през горещите летни дни. Не липсват и младежите, които са дошли, за да си вземат някоя книга, която им е нужна за училище. Илонка Коприва е библиотекарят в селото. Тя разказва, че по никакъв начин децата не са захвърлили книжките.

„Отскоро съм в библиотеката, но по мое наблюдение децата си вземат често книги за вкъщи. Предимно задължителната литература, която им искат в училище, но все пак е нещо. Иначе голяма забава за тях са компютрите, които спечелихме по програма „Глоб@лни библиотеки”. Всеки ден се събират тук, в детския център, за да поиграят на някоя игра или да разглеждат нещо в интернет. Това е забавление за тях”, разказва библиотекарката. Детският център е претрупан с различни картини, сувенири и още куп неща, изработени от местните деца.

Десетината младежи, които са останали, се организират самостоятелно за празниците, които се отбелязват в селото. Към читалището „Христо Ботев 1929” има няколко самодейни състава, които също се включват във веселбите. По традиция всичките по-големи събития се организират в лятната градина, в която се събира мало и голямо.

„Нашите празници са малки, но са от сърце. Всеки път се събира цялото село и се веселим всички задружно. Ние сме едно кротко селце, в което няма разправии. Празниците ни обединяват още повече. Когато е хубаво времето, се събираме в лятната градина край кметството”, разказва Марина Ненова. Наскоро градината била ремонтирана. Обновен е и здравният дом в селото. Прохладният парк събира местните всеки ден на раздумка. Малчуганите пък са по люлките още рано сутринта.

По думите на местния управник, единственият проблем в селото е безработицата. Повечето хора, които са трудоспособни, нямат с какво да се занимават. Към кметството има няколко души, които работят по оперативните програми като градинари и пътни строители. От началото на септември се очаква да бъдат назначени още няколко души, но това по никакъв начин не би преборило безработицата.

Най-възрастният жител на селото с храбро име е дядо Иван Бошев, който е роден през 1916 година. Най-младите са двете бебета, родени миналата година. Тази година селото няма да нараства демографски, тъй като няма бременни жени, но пък всички се надяват догодина поне да се радват на едно бебенце.

Вестник Конкурент

Прочети още за

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар