Партизанско село се гордее с президент

Жителите на видинското село Тошевци ревниво пазят всичко за миналото си. Не се разделят дори със спомена за комунизма, въпреки че хората вече са с поглед напред и общуват с децата си по интернет. Селото е кръстено на трима убити партизани. Единият – Тошо Герговски, е бащата на първия ни президент Петър Младенов. Другите са Тодор Иванов и Тошо Иванов. В памет на тях и още трима партизани от селото – Лило Младенов, Петър Лилов и Георги Целов, убити през януари 1944 година, на площада е издигнат гранитен паметник, пред който винаги има ваза с цветя. В селото никога не са помисляли да променят името или пък да върнат старото Урбабинци.

„Всичко трябва да се знае”, разказва Кръстьо Стоянов, един от малкото завърнали се в родния си край.

„От селото са излезли 10 партизани, 6-има от тях от тях са убити. Има 26 политзатворника, 2-ма са осъдени на смърт, интернирани са 10 души. В антифашистката война са участвали 125 човека”, допълва Кръстьо Стоянов.
В селото се гордеят с тези факти. Смятат, че са уникални и с прякорите и преброяват над сто. Ревностни са към всичко, свързано с историята им. Запазили са дори музея на партизаните, въпреки че той вече се отваря само по заявка.

В читалището има друга сбирка. Съхранени са предмети от бита, ползвани преди повече от 200 години. Запазени са четирите чешми в селото. Най-старата – Ралча, напомня за една от легендите за основателя на селото Урбаба, син на местен турски паша. В селото в местността, наречена Пуйка, където хората гледали пуйките на бея, са били първите заселници. Под нея е останала Влашката махала, която вече е безлюдна. Общо 5 са махалите в селото.

Паметници от миналото са площадът и пътят към селото. Не са ремонтирани, откакто са построени. Хората напускали родния край през 60-те години на миналия век, когато в градовете започнали да се строят заводи. Тогава в селото имало над 1 500 жители и 100 ученика.

Сега по избирателен списък са 164 души, разказва кметският наместник Маргарита Велкова. По-малко от 40 не са пенсионери.

Най-посещаваното място след селския магазин е читалището, в което има компютърна зала и действаща библиотека. Любима книга на читателите е историческата „Пътуване през годините от Тошевци до Урбабинци”. Написана от филолога Моно Попрангелов след проучване в архивите и националната библиотека.

Селото с привилегии в миналото сега е със следи от разрухата след комунизма. Двуетажният универсален магазин е със зейнали врати и прозорци. Училището, строено с доброволен труд, е изоставено, дворът е обрасъл с дървета и храсти. Изоставена е и пистата на бившето селскостопанско летище.
В центъра на селото, на стената на разделена на две къща, стои нова паметна плоча. Тя е в памет на президента Петър Младенов. Дъщеря му искала да дари къщата на кметството за музей, но не се разбрали с роднините, които са съсобственици. Имотът сега е с два различни входа, разказва Маргарита Велкова.

Герговският род, от който е Петър Младенов, се събира веднъж годишно. Рядко в селото идват и внуците на първия ни президент, наследствената им къща отдавна е необитаема. Според Маргарита Велкова, самият Младенов посещавал родното Тошевци официално 6 пъти, но в селото подозират, че се е отбивал и инкогнито, докато бил депутат, а после и външен министър. Заради цитата „Танковете да дойдат” по време на протести през 1990 година се оттегля от политиката. Подава оставка като президент само след 3 месеца на тази длъжност. Оценката за събитията и личностите, с които се е срещал, оставя в мемоарна книга.

В Тошевци следели кариерата и на друг техен съселянин, политик от времето на социализма. Живко Живков е последователно заместник-министър на външните работи, министър на образованието и първи заместник-председател на министерския съвет. Партийната му кариера внезапно е прекратена, когато се очаква да стане министър-председател, след като негови близки роднини емигрират на Запад.

Местните разказват, че Тошевци е дало дипломати, научни работници, лекари.
Кръстьо Стоянов бърза да обясни, че задържаният за убийството на 28-годишната студентка Яна – Николай Русинов-Чеци, не е от Тошевци. В селото научили от медиите, че обвиненият за престъплението се представял за роднина на Петър Младенов. Ако има някаква връзка, тя е толкова далечна, че не може дори да се проследи, обясняват местни хора, които иначе познават добре родословието на всяко от известните семейства.

Оказва се, че първият професионален политик от селото е прапрадядото на Петър Младенов – Младен Цеков. Той е народен представител в първото велико народно събрание, а след това и в първото и второ обикновено народно събрание. Фигурира сред имената на депутатите, гласували за избирането на Александър Батенберг за княз. Внукът на народния представител, също Младен Цеков, дядо на Петър Младенов, е старши унтерофицер от кавалерията в Балканската война. След участието си във войната остава инвалид. Народният представител Младен Цеков е и пръв дарител за строеж на църквата в селото.

Храмът „Света Троица” бил представителен, близо до мястото, където днес е читалището. В края на 60-те години на миналия век той започнал да се руши и вместо да го ремонтират, го съборили. Сега искат да го възстановят, разказва Маргарита Велкова. Съвпадение, което все още помнят в Тошевци, е, че двамата, които първи се качали да рушат покрива му, нямали щастлива съдба. Единият бил парализиран година след разрушаването на църквата, а другият починал. Все пак местни хора успели да спасят медната камбана, направена през 1905 година в Битоля. Наскоро се наложило да я спасяват отново след кражба. Намерили я в пункт за вторични суровини. Засега на големите празници в селото отваря врати параклис. Изграден е в частен имот от преподавателя във университета за национално и световно стопанство Митко Димитров.

Друг наследник на род от Тошевци – лекарят Димитър Димитров, възстановил паметна плоча с имената на загиналите във войните хора от селото. Старата плоча, която била в двора на училището, изчезнала. Случайно я открили в колиба наблизо.

Освен с родовата памет, местните се хвалят с преимуществата над общинския център Грамада. Враждата е такава, че хора от селото рядко захващали работа в отдалечения на 3 километра град. Единствено изключение правели за ръководството на общината, където избирали предимно хора от Тошевци.

Оказва се, че пришълци в селото не виреят. Чужденци правели опити да се заселят в Тошевци. Англичанин купил къща, но я изоставил, когато неизвестни апаши разградили оградата на двора. Други питали, харесали природата, но като разбрали, че наблизо няма търговски център и ресторанти, се отказали да търсят имот.

„В помощ сме на много хора. Децата им са в чужбина, а по телефона е трудно да разговарят. Сега дори се виждат по скайпа”, обяснява секретарят на читалището Галина Миткова. Освен възрастните хора, интернетът се полза и от 14-те ученици от селото.

„Опитваме се да привлечем повече хора”, обяснява Галина Миткова.
Една от малкото възможности хората да се видят с близките си от страната и чужбина е съборът на селото – 2 август, когато по стар стил се чества Илинден. Тогава се преодоляват стотици километри разстояние, а родовете се събират, макар и за кратко.

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

3 коментара

  1. Има и една много интересна книга на Емилия Христова, посветена на османските данъчни регистри за с.Урбабинци, сега Тошевци. Там също има данни за пра-прадядото на Петър Младенов, който е бил не просто депутат в Първото Велико Народно Събрание и в Първото и Второто Обикновено Народно Събрание, но и дори е бил включен в състава на специална делегация от депутати, която в връчила на Александър Батенберг решението за избора му за княз.

  2. Откъде мога да си купя книгата? Познавах лично Петър Младенов и винаги съм бил убеден, че легендата за скромния му селски произход е чиста измислица. Сега излиза, че е имал дядо депутат и всъщност е потомствен политик! Така вече повече ми се връзват нещата...

  3. Книгата на Емилия Христова се казва : ОСМАНСКИТЕ ДАНЪЧНИ РЕГИСТРИ КАТО ИЗВОР НА ДАННИ ЗА ИСТОРИЯТА НА С.УРБАБИНЦИ/ТОШЕВЦИ И OСНОВА ЗА ГЕНЕАЛОГИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ. Доколкото знам, тиражът вече е изчерпан, но можете да си я свалите оттук: http://www.docstoc.com/docs/168911570/Urbabinci.pdf

Напиши коментар