Килим на Осман Пазвантоглу от Видин се пази в Йерусалим

Уникален ритуален килим за стена с надпис върху метална табела, в цвят бордо, с флорални мотиви и корона, изработен от памук, с размери 158 на 136 сантиметра, свидетелства за живота на Осман Пазвантоглу във Видин. Изработен е в крайдунавския град през 1800 г. от евреи. Сега се съхранява в Йерусалим.

Правоъгълният килим е от една основна част, декорирана в центъра с арка, подкрепена от две колони, около които има други две свободно стоящи колони. Изобразена е и ваза с лалета. Върху арката е короната на Австрийската империя. Всяка от двете свободни колони е с орнаменти с надписи на иврит, които се четат от дясно на ляво. Съдържа информация за датата и годината на завършване и осведомява, че е посветен на Господ чрез посредничеството на равин Рафаел Авраам Ашкенази.

Източното влияние се изразява в надписите върху метал, поставяни върху текстил, характерни за Османската империя и в частност за Балканите, и в лалето, част от флоралния мотив, което е било един от символите на султана. Западното влияние се долавя във формата на короната, която наподобява короната на Австрийската империя.
Обичайна практика е при надписите, с които се посвещава, дарителите да избират определени стихове.

Обикновено изборът не е произволен и служи да припомни дадено събитие или разказ, които дарителят приема, че са важни. Надписът, изписан отгоре, не е изключение. Съдържа цитат от псалма „Господ е пазач”. Може да се интерпретира като прост довод Господ да запази семейството и общността или като благодарствена молитва. Все пак възможно е Авраам Ашкенази да е целял с избора на стих да вложи специално персонално значение, което да се отнася към събитие, станало през 1800 година.

Стихът може да разкрие персонално отношение, оповестено в предговора на две книги, за които Ашкенази е помогнал да бъдат публикувани преди посвещението на молитвения килим. В благодарност на Кеман Соле, публикувана през 1798 г. от неговия побратим Раби Джешуар, син на Моше Ели, отбелязан като Авраам Ашкенази. Книгата „Kokhava di-Shavit”, публикувана през 1799 г., е написана от Раби Елиа, син на Абрахам Вентура, който стоял начело на общността, се отнася към Авраам Ашкенази.

Допълнителното име Рафаел също е отбелязано на килима. Според историка Саломон Росанис, Рафаел /в превод „излекуван от Господ”/ е добавено към името на Ашкенази, след като той е излекуван от тежка болест. Тази история допълнително е потвърдена в „Kokhava di-Shavit”. “Цялото му тяло, цялото му богатство и справедливост на съда”.

Цитатът загатва еврейското тълкуване на Генезис 33:18 – когато Якоб идва в града на Shechem „цял в тялото си”, след като е излекуван от своето накуцване, и даващ подаръци на Есаи. Така че въз основа на цитата може да се приеме, че Ашкенази се е възстановил от тежка болест и е ползвал своята духовна щедрост. Възможно е Ашкенази да е посветил молитвения килим на своето скорошно оздравяване.

Освен това е възможно Ашкенази също да е искал да насочи вниманието в текста към бедата на еврейската общност във Видин, на която той също е служил. През лятото на 1799 г., няколко месеца преди да посвети килима, Ашкенази е отговорен за ремонта на единствената синагога във Видин. Посветителският надпис на неговата синагога е намерен случайно – мраморна плоча, ползвана за рязане на халва в един от складовете във Видин, се преобръща и открива надписа.

На молитвения килим и в по-късна публикация Ашкенази вече се нарича в посвещението Рафаел. Той се титулува и като „посредник” – вероятно е съдействал за получаването на заем от местната власт за ремонт на синагогата.

Реиновацията е определена на надписа като „поправка на нарушенията”, които със стиха „Господ пазител” могат да бъдат отнесени към серия от ужасяващи събития във Видин и околностите му, заради които общността жадувала за чудотворна Божествена намеса.

Видин като геостратегическа локация е имал военно и икономическо значение, което е привличало отоманците, влахите и австрийците, които се опитвали да нахлуят в него и да го завладеят. Местната еврейска общност е била създадена вероятно през II век, което е документирано през XI-XII век. Ремонтът на синагогата от Ашкенази е строго свързан с исторически събития, които се случват в града по това време.

Възможно е синагогата да е повредена от австрийска бомбардировка по време Австро-Турската война, продължила от 1787 до 1792 година. Правдоподобно е също това да е свързано със злините, причинени от владетеля на Видин Осман Пазвантоглу, който иска да се отдели от империята. Пазвантоглу води малка военизирана армия от бунтовници, наемници и еничарски войски, които открито се противопоставят на новия реформаторски ред на централната власт в Истанбул и нападат и опустошават големи райони в България, Сърбия и Влахия. Завладяването на местната власт е характерно за упадъка на османската власт през XVIII век, особено в периферните райони, част от които е България.

Пазвантоглу се е отнасял добре към местната еврейска общност, сведение за което е фактът, че евреин е неговият министър на финансите, а лекарят му, който също е евреин, е спасявал живота му след опит на султанската власт да го убие с меч, намазан с отрова.

В следствие на дългата борба с Истанбул за властта на Пазвантоглу е имало застрашаващи последици. След опит да завладее отново Видин и убие Пазвантоглу през 1796 година, султанът прави втори опит през 1798 година. Негова армия блокира града откъм Дунав и е възможно по време на тази блокада да е повредена синагогата. Блокадата е отменена през октомври 1798 г. поради необходимостта да бъдат отклонени сили към завладения от Наполеон Египет. Поради тези обстоятелства султанът е принуден да признае официално властта на Пазвантоглу.

Султанът очаквал, че почетната титла „паша с три конски опашки” ще ограничи набезите на Пазвантоглу и ще го окуражи към омиротворяване, обаче това не се случва. Пазваноглу само манипулирал ситуацията в своя изгода и бил едновременно и лоялен съюзник на султана, и бунтовник.

В годината „Господ пазител” – 1800-а, нестабилността на региона достига до нов предел. Евреите се надяват на спасение и повече права в резултата на битките между Пазвантоглу и други двама местни управници в Северна България.

Текстът върху молитвения килим свидетелства за културни и исторически събития. Той обединява персоналните надежди на Авраам Ашкенази и желанието на общността за освобождение.

Вестник Конкурент

Прочети още за , , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар