Казанът за ракия в Бистрец посреща клиента с мъдри мисли и сентенции

Казан, на който освен да вари ракия, човек може да се забавлява с остроумни мисли, привлича от дълги години жителите на Враца и близките села.

Зографисаната сграда се намира във врачанския квартал Бистрец. Казанът съществува повече от 40 години и не е преставал да работи. Най-много работа има през пролетта, в края на април, и през есента, в края на септември и началото на октомври. Тогава е истинското време за варене на ракия, а и мераклиите са най-много. От 12 години казанджия е Александър Младенов. Той е на 71 години и е работник към потребителска кооперация „Напред”, която е собственик на съоръжението.

„Помагат ми и жената и децата, особено когато има много работа, защото сам човек трудно може да смогне на големия наплив”, казва бай Сашо.

Тази година гроздоберът започна по-рано от обичайното и от няколко седмици край казана ври и кипи от хора. На ден преминават около 10 човека, повечето от които си водят помощници или просто хора за компания. Всеки е записан предварително в тетрадката на бай Сашо. Графикът се спазва стриктно, за да няма сърдити. „При мен се чака, защото понякога е запълнен целият ден, затова записвам за следващите. Такава е практиката, няма как иначе”, уточнява казанджията. Казаните са от 130 до 350 литра. Когато е най-силният сезон, се зареждат 9-10 пъти.

Най-голям интерес на бистрешкия казан предизвикват сентенциите, кръчмарските мъдрости и карикатурите, които са изписани навсякъде. Нагледната агитация е дело на известния с хумора си и рисуване върху кратунки местен художник-карикатурист Иван Христов.

„Идеята е и на двамата. Докато чакаше да му се свари ракията, започнахме да ръсим изрази и решихме, че ще е добре да ги зографисаме на стените на казана”, разказва бай Сашо.

Още следващия ден започват да валят остроумията „Няма слаба ракия, има малко”, „В ракията е силата, във виното – мъдростта, а във водата – микробите”, „Всичко тече, но не всичко е ракия”. Идеи за надписи дават и хората, които идват да ползват казана. След като са записани от бай Сашо, следва майсторлъкът на Иван Христов, който ги изписва калиграфски на стената.

„Идват хора от цялата околия да варят ракия. Сега, заради скъпите цени на горивата, са предимно от нашата община и съседния Криводол, но са идвали хора и от Мездра, и от по-далече”, разказва 71-годишният казанджия.

„Най-хубавата ракия става от кайсии, сливи или от джибри”, категоричен е бай Сашо. Все пак уточнява, че хората варят скоросмъртница от каквито плодове имат – ябълки, круши, сладки джанки, изкарвал е и от портокали.

„Ракията е най-пивка и мека, когато е 45 градуса. От такава ракия глава не боли”, смее се баш ракиджията. И дава безценния съвет, че докато човек си вари ракията, трябва да бъде заобиколен от компания. Така ракията тече, времето не се усеща, а и най-хубаво е човек да не пие сам. Затова винаги на масата трябва да има приятели.

То и няма ден масата пред казана да не остане празна – посетителите постоянно се сменя, а наздравиците не спират до късно вечер. Надписът „Добре дошли! Дай, Боже, да сварите чудна огнена водица!” посреща всеки, решил да свари ракия на казана в квартал Бистрец. А после си тръгва, зареден с много положителни емоции и с обещанието да се върне пак в единствения зографисан казан.

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар