Мездра почита падналите в Първата световна война

Над 250 жертви е дала Мездра в Балканската война 1912 -1913 година. Според сведенията, в Балканската епопея вземат участие над 3 500 войници и подофицери от 28-те населени места в община Мездра. Най-много са мобилизираните от Люти дол – 286 човека, от Лик – 258, от Влашко село /днешен Царевец/ и Типченица – по 240, най-малко от Зли дол – 23-ма, от Мездра – 47 и от Брусен – 52-ма души.

Данните са от анкетите за историята на селищата, попълнени през 1927/28 г. от местните кметства във връзка с всенародното честване на 1000-годишнината от царуването на Симеон Велики и 50-годишния юбилей от Освобождението на България. Липсва информация колко души са мобилизирани от Боденец, Оселна, Долна и Горна Кремена.

Преобладаващата част от воините са зачислени в пехотните полкове 35-и Врачански, Софийски, 37-и Пирински и 6-и Търновски. В състава на тези военни формирования те участват в Първата Балканска война, в боевете при Лозенград и Люлебургас, в атаките на Чаталджа, в отбраната на Беломорския бряг в района на село Епиватос и превземането на Одринската крепост, а в Междусъюзническата война /1913/ се сражават в Пиринска, Вардарска и Егейска Македония и в Западните покрайнини.

255 човека са паднали в бой. Най-много жертви в пантеона на безсмъртието дава Типченица – загинали са 26 човека. Убитите от Горна Кремена са 24, от Люти брод - 17, от Люти дол - 16, от Влашко село, Долна Кремена и Лик - по 14, от Върбешница и Игнатица – по 12 души от Мездра 2-ма, от Брусен – 1 човек. Зли дол не е дал нито една жертва.

55-ма от тях остават костите си при Чаталджа, 33-ма при Люлебургас, 25-ма при Одрин, 13 при Дойран, 11 при Фенеркьой, 10 при Чорлу, 8 при Селиолу, 7 при Лозенград. Сред останалите лобни места, изписани с кървави букви в летописа на родния край, са още Бабаески, Кадъкьой, Гечкенли, Езетин, Кум Бургас, Арнауткьой, Шаркьой и Епиватос в Източна Тракия, а така също – Пехчево, Костурино /Струмишко/, Берово /Щипско/, връх Бубляк /Пиротско/, Цариброд, Дъсчен кладенец /Трънско/, Горна Джумая, Петрич, дори гръцкия остров Трикери в Егейско море.

Най-много убити падат в сраженията при Люлебургас, Одрин, Чаталджа и Дойран. Освен загиналите в боя, мнозина умират от заразни болести - холера, коремен тиф, дизентерия. Стотици са ранените, доста от които остават инвалиди за цял живот. Като 52-мата жители на Типченица, които са ранени на фронта.

В знак на признателност непосредствено след края на Балканската и най-вече след Първата световна войни в повечето селища от общината близки, роднини, фронтови другари и потомци издигат паметници на загиналите във войните. Имената на героите от нашия край са увековечени върху 17 войнишки паметника и 9 паметни плочи.

Първи са тези в Зверино, Игнатица, Ребърково и Старо село, които са построени още през 1914 г. и са дело на местни майстори-каменоделци. Повечето обелиски с пирамидална форма са изградени в периода между двете световни войни. С особени архитектурно-художествени достойнства се отличава военният паметник във Влашко село, въздигнат през 1939-1940 г. по проект на известния скулптор проф. Кирил Шиваров, който е автор на скулптурите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет и на лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка.

Определени пластични качества притежава и фигурата на войника с пушка от паметника в Моравица /1936/, проектиран от арх. Асен Живков и изпълнен от майстора-каменоделец Найден Тодоров от Върбешница, чието дело е и скулптурната фигура на лъва върху войнишкия паметник във Враца. От това време датират паметните плочи на загиналите в Оселна и Долна Кремена, а след включването на България във Втората световна война такива са монтирани в още 7 села Брусен, Върбешница, Дърманци, Крета, Лик, Ослен Криводол и Цаконица.

Последният етап от монументалното увековечаване на паметта на героите от Балканската епопея е реализиран след промяната през 1989 г., когато бяха открити войнишките паметници в Боденец през същата година, в Кален през 2006 и в Мездра 2007 г. Единствените населени места в общината, в които липсват паметни знаци на загиналите през 1912/13, са Елисейна, Зли дол и Очин дол, ако изключим оброчния камък в местността Арто в землището на Зли дол, надписите върху който са нечетливи.

Освен имената и лобните места на героите, имената на дарителите, майсторите-каменоделци и членовете на инициативните комитети, върху паметниците на признателността към загиналите във войните са намерили място послания към идните поколения с непреходно значение. Пример за това е изписаното върху белокаменния обелиск в Типченица: „Сладко и приятно е да се умре за Отечеството! Скъпи другари съ тая мисъл сложиха кости въ незнайни краища. Вашите тленни останки съ далечъ отъ нашата почитъ, но вашиятъ духъ е съ насъ. Вашиятъ заветъ ще бъде нашъ идеалъ. Миръ на народите. Поклонъ предъ праха ви. Отъ другарите и селяните ви”.

Вестник Конкурент

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар