За един ден до Околчица и Леденика

Юлския топъл неделен ден ласково подкокоросва дяволчето в мен, което и без това не седи на едно място. За да избягаме от скуката на големия град решаваме да потърсим малко прохлада някъде извън София. Май най-удачно в жаркия ден е да отидем до някоя пещера. Сещаме се, че досега не сме ходили в Леденика. Набързо грабваме по един сандвич и пуловер и потегляме към врачанско.

Малко преди Враца виждаме табелата за Околчица и разстоянието до там - 20 км. и импулсивно тръгваме натам.

Пътувайки към Околчица по живописния виещ се в планината път минаваме през с. Челопек. Там спираме, за да си купим вода от магазина на площада. Към нас се приближава любезна млада жена с детенце, която ни приветства с добре дошли в селото и ни кани да разгледаме намиращата се отсреща къща-музей на баба Илиица. Отиваме към китната бяла къщичка с малко дворче отрупано с цветя и там ни посреща същата жена от площада. Оказва се, че тя е уредничката на музея. Влизаме вътре - къщата всъщност има само една стая. В стаята има скромна покъщнина като всичко е от дарения от хората от селото.

Сградата всъщност е изградена на мястото на разрушената истинска къща на баба Илиица и е максимално близко до автентичния и вид. Жената ни разказва, че това е родното място на баба Илиица – героиня от разказа на Иван Вазов – “Една Българка”. Иван Вазов е бил в село Челопек преди да напише романа. Тук селяните са му разказали за жената, която живяла в селото и за нейния подвиг – как спасява живота на Ботев четник. Явно смелостта на героичната българка вдъхновява великия ни писател и той и посвещава своя разказ. Баба Илиица всъщност се е казвала Пена, но била наричана Илиица по името на мъжа си-така както било характерно за онези времена жените да бъдат наричани по името на мъжа си.

В къщата ни подпечатват книжките за 100-те национални туристически обекта и продължаваме към Околчица. Само след няколко завоя пред нас се открива величествена гледка – огромен кръст издигащ се на върха. Именно тук е била последната битка на Ботевата чета на 2 юни 1876 г. Всяка година на 2 юни на Околчица се събират хора от цялата страна да почетат подвига на Христо Ботев и неговите четници. Има и ежегоден поход “По стъпките на ботевата чета”, който включва туристическа обиколка по местата по които са ходили ботевите четници като се тръгва от различни начални точки, наречени лъчове, които се обединяват на 2 юни на самия връх.

Огромния паметник-висок цели 35 метра е построен през 1938 г. Преживял е бурни времена - през 1947 г. кръста е заменен с петолъчка и едва през 1991 г. отново е върнат опълченския кръст. Когато стоим до него ни обзема едно чувство колко малки сме ние хората всъщност....
По-надолу е и лобното място на Ботев, където след тежкия бой с турците цялата чета е избита. Там има скромен камък с надпис.
Хубаво е да не забравяме тези преди нас, особено когато са се борили за целия български народ, още повече че днес вече няма такива хора...

Слънцето тук на върха пече неумолимо и ние се сещаме, че всъщност търсехме прохлада....и бяхме тръгнали към Леденика. Мятаме се на колата и потегляме натам.

Леденика е на около 16 км от Враца. Добре, че из целия град има табелки и така много лесно се ориентираме как да стигнем до нея. Пристигаме към 2 часа пред пещерата. Забелязвам огромната табелка, че обекта от 6 март 2010 се стопанисва от община Враца. Преди се е управлявал от Природен парк “Врачански балкан”. Купуваме си билети за вход и любезно ни уведомяват, че в момента вътре има две групи и следващата ще влезе към 2.30 часа. Посочват ни чайната със съвет да поседнем да пийнем кафенце и като стане време ще дойдат да ни извикат. Така и правим-сядаме под една хубава сянка и в сладки приказки неусетно е дошло и нашето време да се потопим в пещерния свят.

Събрала се е доста голяма група от хора. Водачът ни разказва за Леденика и ни предупреждава, че вътре е доста студено и хлъзгаво и че трябва да внимаваме. Аз предвидливо обличам яке и по-късно оценявам предвидливостта си. Това е една от най-студените пещери, в които съм била - не случайно носи името си. Научаваме още интересни неща- че преди много години пещерата е била пълна с вода от която днес е останало само Езерото на желанията-намисляш си желание, хвърляш монета, топиш си пръстите на ръката в леденостудените му води и чакаш 100 години да се сбъдне желанието ти. Ако дотогава това не се случи можеш да се върнеш тук отново, за да си вземеш монетата обратно. Забавно а?!

В пещерата ни уведомяват, че има много прилепи, които обаче се крият от шума на посетителите и от светлината в не толкова достъпните участъци. В момента през месец юли даже е размножителния им период и доскоро през този месец, за да се пази популацията на прилепите, пещерата е била затворена за посетители. Сега обаче явно за да не се губят приходите от посетителите достъпът е на половин час. Пещерата е известна още от турско робство-тогава овчарите са съхранявали в нея овчето мляко в залата наречена Хладилника, която по-късно ни показаха.

Гидът ни информира също, че пещерата е дълга около 300 метра и има 10 зали. Първата зала е Предверието и именно в нея през зимата се образуват ледени кристали - явно те са кръстници на пещерата. Известно време вървим приведени през нисък проход, за да стигнем до Кръглата зала. Тя не случайно се казва Кръгла - формата и е такава. След нея групата ни отива в Концертната зала. Тук екскурзоводът със светлинната си писалка ни показва чудновати фигури - на Великана, на Сокола, на коледната елха и момиченцето до нея, на дядо Коледа, къщичката на баба Яга...Наистина природата е изваяла невероятни образи. Гидът ни разказа интересна легенда за Сокола - това било овчарче, което паднало в пещерата докато пасяло овцете. То дълго викало за помощ, но никой не го чул.

И така съдбата се смилила над него и го превърнала в Сокол, за да може да отлети и да се спаси..... Великанът пък наричат пазач на пещерата. И той наистина изглежда доста страшничък....С огромна брада, гъсти вежди и големи зъби....А залата се нарича Концертна, защото тук Врачанската филхармония често изнася концерти - не по-дълги от половин час заради студа. От тук се изкачваме по железни стълби, преминаваме през Малката и Голямата пропасти, по коридора “Завеските”, и стигаме до “Бялата зала”. Тук също има причудливи фигури - Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. От тук трябва да минем през още едно предизвикателство - Прохода на грешниците - едно доста тясно място, за да достигнем до вълшебното езеро, което изпълнява желания. Казват, че който има грехове няма да успее да мине през прохода. А според мен той по-скоро е предизвикателство за хората с наднормено тегло...

Е разнородната ни група успява да пребори препятствието без жертви - никой не се заклещва и всички ние сме вече съвсем близо до Езерото на желанията. Казват, че езерото събирало сълзите на планината и затова било вълшебно. Тъй като е доста тясно групата се разделя на няколко части и търпеливо всеки изчаква реда си, за да спази ритуала с хвърлянето на монетата, за да му се изпълни желанието. Намислям си желание и се моля все пак да ми се изпълни преди да минат 100 години....После се връщаме обратно като трябва да минем пак през един тесен нисък проход ходейки буквално патешката-това е Чистилището.

От всички пещери в които съм била Леденика ме впечатли с голямото си разнообразие-падна голямо изкачване по стълби, провиране през тесни участъци, патешко ходене...Така неусетно мина повече от час прекаран в пещерните недра. Цялата ни компания остана очарована от Леденика и си пожелахме отново да я посетим....Аз лично бих дошла зимата да видя кристалите...пък и тогава спрямо навън вътре в пещерата със сигурност ще ми се види по-топло.

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар