В българска Швейцария

„Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." (от пътеписа "В българска Швейцария").

Бих искала да видя с очите си това място и да се убедя сама, че е така, както го е описал Алеко Константинов.
Беше хубаво слънчево пролетно утро…на неделен ден. Пътят по Искърското дефиле лъкатуши в унисон с реката, лъха магнетизъм … всички предпоставки за приятно изживяване бяха налице.
Тръгнахме за гр. Мездра, с кола, по главен път Е79. Малко преди града, около 5 км, има отбивка за Черепишки манастир и след около още 4 км се озоваваме пред портите му.

Въпреки достолепните си двери, за миг не съм подозирала, че това е едва началото на приказката, която ни предстоеше да изживеем. Природа, история и духовност, събрани на едно място – истинска магия.

Няма начин поне за миг човек да не се пренесе в мислите си в едно друго време, това на Второто Българско Царство. Основаването на манастира е в тясна връзка със съдбата на последния български цар Иван Шишман (1371-1393). Дори има легенда, според която манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района.

Пред погледа ми се изправят величествените хребети на Врачанския Балкан. И от една епоха, мислите ми бързо се пренасят в друга – времето на национално пробуждане – манастира е бил посещаван от членовете на Врачанския революционен комитет. А наблизо до манастира става последното сражение на Ботевата чета, в местността „Рашов дол”. Според една от легендите, които се носят, в пещерите над манастира са скрити документите, оръжието и парите на революционния комитет.

„Клепалото бие, утринна почена…”

През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". В манастира е отредено специално място във връзка с този период, наречен “Вaзов кът”.

В близост до Вазовия кът се намира манастирската църква, датираща от 17 в.

Разхождайки се из добре поддържаните цветни градини на манастира, приятна изненада правят пръснатите навред послания и интересни детайли.

Повечето постройки в Черпишкия манастир са построени в първата половина на 19в.

Интересна е двуетажната манастирска костница, магерницата на манастира, където се предлагат манастирска кухня и традиционни български ястия.

Също и т.нар. "Рашидово здание", издигнато с дарение на богат турчин, чиято дъщеря получила изцеление в манастира:

На тръгване, отпиваме вода от поточето в двора на манастира.

И вървейки, не може да не се замислим за многото събития, които са се случили на това свято място през вековете и затова как манастирът е оцелявал и съграждал с годините, въпреки опожаряването му, като че ли за да се запази и до днес за всички нас. А и заради многото велики българи, намерили убежище тук.
Зазвъняват камбаните, сякаш за поздрав или за довиждане…

Заредени, замислени и пречистени, така си тръгваме от това великолепно късче на Западна Стара Планина…красивата и малко позната Северозападна България.

Усещам се как си казвам наум: Аз обичам Северозападна България!

Автор detelina

Прочети още за , ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар