Разходка до Белоградчишките скали

Моят разказ е за едно от най- изумителните кътчета в България, за червеникавите скали, издигащи се на десетки метри над земята, създавайки неземно красив пейзаж около себе си- Белоградчишките скали.

В един топъл слънчев ден в края на лятото, малко преди да започнем училище, всички вкъщи се събудихме с желанието да направим този ден специален. А какво по- специално от това да го прекараме заедно на някое прекрасно кътче в природата. Така се появи идеята да отидем на екскурзия до Белоградчик.

Още от малка знаех за причудливите скали, извисяващи се високо над земята и бях любопитна да отида при тях. Тръгнахме веднага след закуска и с всеки изминат километър ентусиазмът ми нарастваше все повече. С всеки изминал метър, чаках момента в който пред очите ми ще изникнат, като великани величествените скали. Взирах се в далечината, за да не ги пропусна. Оглеждах се на всички посоки, очаквайки всеки момент да ги зърна. Нямах никаква представа как ще изглеждат наистина. Просто знаех, че видя ли ги, няма как да сбъркам.

Навсякъде около шосето беше много зелено, изпъстрено с всякакви полски цветя, които разгъват последни цветчета преди да настъпи студената есен. Слънцето приятно ме галеше и унасяше в сладка дрямка. Леки бели облачета се разхождаха по небето, а птичките, събрани на ята, готови да отлетят на юг, сякаш плуваха сред тях. Чувствах се като във вълшебна приказка.

Колкото повече приближавахме, толкова по-омагъосваща ставаше природата наоколо. Дори насеяният с дупки асфалтов път се сливаше с пейзажа. Когато навлязохме в гората преди Белоградчик отвсякъде изникнаха червени скали, извисяващи се около пътя. Всяка една от тях ми приличаше на вкаменен от зла вещица приказен герой. Прокрадващите се между високите дървета слънчеви лъчи, правеха магията още по-силна.

По обяд пристигнахме в малкото градче, с къщи накацали по стръмните склонове. А старите градски улици, виещи се към крепостта, ме пренасяха в разказите на Елин Пелин и Йовков. Щом колата спря, със сестричкта ми изхвърчахме по тревата към огромната желязна врата. Тичахме развълнувани и към старата дървена къща в двора, между каменните крепостни стени, очаквайки да видим Снежанка с джуджетата, седнали на малки дървени столчета, около огромна, претрупана с посуда, маса.

Нетърпеливи продължихме да катерим стръмните стълби, изгарящи от желание да се качим възможно най-бързо до края на скалите. Цялата история, която пазят скалите, ни омайваше и изпълваше с енергия. Исках да погледна отгоре Мадоната с детето, най-вълшебната червена висина от всички наоколо, заради прекрасната и трагична легенда, която разказва.

Преди стотици години, между скалите имало девически манастир. Една от монахините била неземно красива, и расото не успявало да скрие красотата й. На Петровден, хората имали право да посещават манастира, и така тя срещнала римлянина Антонио и се влюбили. Дълго време прекрасната Витиния криела любовта си, но след една година родила детенце.

Монахинята била разкрита и от манастира искали да я прокълнат и изгонят.Тогава любимият й се спуснал от хълма и умолявал монахите, да оставят Витиния намира. Станало чудо и изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Антонио, монахините и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Когато стигнах върха на туристическата пътека и скалата на красивата монахиня се откри пред погледа ми, изведнъж застинах. Трябваше ми време, за да осъзная красотата която се разкри пред мен. Чувствах се като джудже, седнало на плещите на великан. Толкова далече в ниското бяха зелените поляни. Легнах върху топлите скали и нямах желание да ставам от там. Исках да се любувам на гледката, колкото се може по-дълго, за да не я забравя никога. За да не забравя колко малки сме ние и колко могъща е природната красотата.

Автор Валерия Костова, 5 клас

Коментар на naseverozapad.com: Дай Боже повече такива дечица!

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар