Топъл спомен от красивите места на Северозападна България

Връщайки се назад в миналото имам един любим спомен свързан със Северозападна България…Преди години, когато моя бъдещ любим ме ухажваше, той ми поднесе страхотна изненада за рождения ми ден. Знаейки страстта ми към пътешествията и бидейки самия той от Северозападна България, младежа положи усилия и организира едно много интересно пътуване в този район.

И така в разгара на есента, през една хладна, но слънчева октомврийска утрин поехме към едно непознато за мен място-Клисурския манастир, намиращ се на около 80 километра от София. Избрания път бе през прохода Петрохан, посока град Вършец. Макар и с много завои от които леко ми прилоша, не можех да не се възхитя на есенните багри на природата по пътя ни. Червено, жълто, кафяво, зелено-все прекрасни цветове, които се редуваха пред погледа ми и пълнеха душата ми. След около 2 часа пристигнахме пред самия манастир. Гледката бе невероятна-белоснежната сграда на църквата „Св.Св. Кирил и Методий“ гордо стоеше сгушена сред красива зеленина.

Бях изненадана, че в средата на октомври тук гората и дърветата са учудващо зелени. Манастирът датира от стари времена, още от времето на Второто българско царство и има богата история. Опожаряван е през годините на турското робство и възстановен от родолюбиви българи. Най-страшния факт от историята на манастира датира от 1862 г. когато светата обител е напълно разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, а богомолците и монасите са избити. Храмът е възстановен през 1869 г. от първия ктитор на манастира архимандрит Антим Дамянов, а през 1891 г. църквата “св. св. Кирил и Методи” е официално осветена от Видинския митрополит. Иконите са истински шедьовър на зографското изкуство, създадени от ръцете на зографа Никола Образописов и датират от ХVІІІ-ХІХ в.

Манастирът е действащ и в него живеят няколко монахини, тъй като е девически.
През 2000 г. в аязмото на е открита т.нар. "жива вода", която идва от близкия връх Тодорини кукли. Наричат я жива вода, защото се смята за лековита.

В страни от главната църква е построен нов малък храм „Св.Никола“.

Манастирът впечатлява с отличната поддръжка - невероятно чисто е навсякъде, тревата е окосена, засадени са храсти и цветя…Част от манастирския комплекс предлага стаи за нощувка, които са много прилични-има две легла, шкаф, гардероб и за мое изумление в средата на стаята има стара печка на дърва… Сега разбрах защо пред вратата на всяка стая стои кашон с дърва…Всъщност през нощта температурите доста паднаха и тези дърва влязоха в употреба…

След като пренощувахме в манастирския комплекс ме чакаше нова изненада-на сутринта ме информираха, че преди да се върнем ще посетим още две прекрасни места в района - Лопушанския манастир и Чипровския манастир.

Лопушанския манастир се намира по пътя за град Чипровци. Пътувахме спокойно, почти нямаше други коли, но пътя поне тогава бе в много лошо състояние, изпълнен с множество дупки. Дано сега да са го оправили. Ето, че неусетно пристигнахме. Впечатлих се от голямата порта на двора на манастира от която надничаше манастирската църква. Прекрачихме прага и се озовахме в двора. Бе толкова тихо, че се чуваше песента на птичките. Лопушанският манастир носи името "Св. Йоан Предтеча". Всъщност на мястото на сегашния манастир някога е имало друг, който е бил разрушен от турците. Възстановен е в средата на 19 век, като тогава е изградена днешната църква. Манастирът се нарича Лопушански, тъй като жителите на село Лопуш са дарили земите си за изграждането на новия манастир. В наши дни манастирът е действащ мъжки манастир.

От любезния игумен, който ни посрещна научихме, че през Възраждането тук е имало килийно училище, както и, че светата обител е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Интересен факт от историята на манастира е, че се превръща в любимо място на Иван Вазов и именно тук той създава част от романа си "Под игото". В храма видях уникално красив дърворезбован иконостас, дело на майстор Стойчо Фандъков. Иконите в църквата са дело на прочутите зографи Николай и Станислав Доспевски.

Игуменът ни показа чудотворната икона на Света Богородица – наричат я така, защото се твърди, че когато се наведеш над нея се виждат как текат вадички с миро. Да си призная аз не успях да видя това…
Поразходихме се и в красивия двор, където отстрани са разположени камбаните на църквата.

От тук продължихме към Чипровския манастир. Когато пристигнахме ни посрещна зверски лай на доста недружелюбно куче. Манастирът ми се видя доста западнал и неподдържан на фона на предишните два които посетихме. В двора имаше строителни материали и боклуци и любимия ме хвана за ръка, за да не се спъна, че това често ми се случва (абе направо съм си специалист по пребиване). Само, че за това свое действие изяде голямо конско от една възрастна жена, която изникна на входа на манастирската църква… Конското бе на тема, че на свято място не може да има физически контакт между мъж и жена (хващането за ръка), защото това е нечестиво на тези места…Стана ми много неприятно и затова доста набързо разгледах църквата под погледа на тази жена и побързах да си тръгна….То затова нямаше никакви други посетители…предвид „гостоприемното“ посрещане…

Все пак си струва да отбележим няколко интересни факта от историята на манастира. Първоначално е създаден от български католици през 10 век. В дългата си история претърпява 6 разрушения и пожари. Църквата е ниска, изградена от камък и покрита с плочи. В двора е издигната каменна кула, в която се намира камбанарията. Манастирът носи името на Св. Иван Рилски. И в тази църква има много красив дърворезбован иконостас.

Тръгвайки си от тук решихме, че така и така сме съвсем близо до Чипровци та да вземем и там да отидем. Градчето ни посрещна с усмихнати баби на седянка в центъра, които ни поканиха да посетим местния музей. Оказа се, че музея е сравнително нов-създаден е 1988 г. по повод 300 години от Чипровското въстание като експозициите са разположени в сграда, която някога е била училище. Най-впечатлена останах от багрите на чипровските килими-едно невероятно произведение на изкуството…В тях грееха слънца, цъфтяха цветя, пееха птици…
За съжаление вече бе станало време да се връщаме обратно, но аз обичам да си спомням за това пътуване особено в студените и мрачни зимни дни…

Прочети още за ,

НаСеверозапад.Ком

След като прочете тази статия значи северозападът ти е интересен. Сподели и ти нещо за него във форума ни.

0 коментара

Напиши коментар